В погледа ти бистър аз цвете крехко ще посея,
в усмивката ти блага – океан от светлина
и когато пак изплуваме в любовна тишина,
ореол от гълъби над нас свещена ария ще запее.
В погледа ми твоя глас ще разпръсква пак звезди, ...

Сиво битие
Натегналата жарка утрин
роди безмълвна пустота
и тягостно денят премина
без излишна суета. ...

Мечтите се усещат със сърцето,
отвориш ли го, те ще отлетят.
Навън не пускай зрънцето, което
свирепи ветрове ще понесат
към нищото. И хищно ще го сбъднат. ...

"... Този път има ли сърце? Ако има - пътят е добър. Ако няма, той е безполезен!"
Дон Хуан към Карлос Кастенада
Всичко ще се подреди в живота твой,
ти твърдо вярвай във това,
самата вяра ще да свърже ...

Още пия от твоята чаша,
още храня твоето цвете,
още пазя твоите книги,
още бдя над твоите думи.
Още . . . . ...

В този свят, пропит от тъга,
да намерим бряг, да открием земя.
Ще свети над нас пътеводна звезда.
Ще ни посочи храм, за да простя.
Да мечтаем под цветна дъга... ...

Върни си ми сърцето!
Върни го!
Искам си го!
Искам си го обратно!
Не искам отново да съм ходещо зомби с полузатворени очи! ...

Мислих си, че те познавам,
че знаех всички твои болки и мечти,
не вярвах аз, че трябва да внимавам,
да се пазя от теб и твоите лъжи...
Ти гледаше ме с желание, ...

Гледам през прозореца
с навлажнените си аз очи,
търсейки отново твойте,
да се срещнат както те преди.
Гледам и се чудя ...

Животът ни изтича през мечтите
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем, няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване.
Все искаме да преобърнем времето. ...

Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...

Птича песен безтегловна,
птича песен, толкоз сродна.
За глътка въздух събужда се новият живот,
за глътка въздух, но не на заден ход.
Върви напред един живот, една мечта, ...

Мечтите ми красиви за теб създадох аз, мили.
За да можеш после за миг на прах да ги разбиеш.
Молех нощта отново в съня ми да си мой.
За да мога да ти дам цялата си неземна любов.
Карах слънцето денем за теб да грее, ...

Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята, ...

Една русалка - порив неживян -
изплува върху бялата скала
и морски вятър - чувствен, замечтан -
косите ù златисти разпиля!
Заплувах към скалата с лекота! ...

Научи ме
1 Научи ти кръвта ми да кипи,
а сърцето тъй силно да тупти.
Влезна под кожата ми ти
и ме накара само ти да си в моите мечти. ...

Ще получа ли отговор пак,
ще боли ли отново и колко.
Или всяко начало е край
на стара болка.
Ще намеря ли свойте мечти, ...

От болката достигнал до апатия,
индивидът опознава самотата.
Като ненужна вестникарска статия
тогава е изхвърлен от тълпата.
След самотата идва промяна в нашия живот. ...

Души, осъдени да страдат,
да живеят празен, пуст живот.
Души, оставени на воля,
да пропиляват своята любов.
Души, осъдени на самотата, ...

И ще дойде буря
без светлината в душата ти.
И ще завалят капки дъжд
от парчетата мъка у мен.
И светът ни ще стане сиво-жлъчен, ...

Един трак от албума ни ''Тъмната Страна'', бийта е на ПЕЗ, текстове и вокали: Черноглед и КМС.

Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...

Дядо имал болна душа. Само баба разбирала какво го пристяга и чупи отвътре. Всяка вечер дядо присядал до нашата къща и гледал към хълма. Дядо и болната му душа гледали и плачели. Само баба знаела това. Тя го изчаквала хубаво да се изплаче, после присядала до него и го прегръщала. Прегръщала дядо и б ...

МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...

Христови мъки
Увиснал на кръста, с последни сили се моли:
,,Боже, нека греховете им бъдат простени’’.
Венецът бодлив кръвта му изпива,
а небето крещи: ,,Божия кръв се пролива’’. ...

Умират мойте богове,
изчезват гневни във всемира
на непознати светове,
където търсят да се скрият.
Затуй руши се моят свят ...

Да се събудя сутрин
от нахалните лъчи на
слънцето...
Да чуя гласовете на гларусите...
Отивам на балкона, ...

Аз до теб се събуждам
с усмивка на уста
и много радостно ще мине
отново денят...
Ще мине тъй неусетно ...

ТИ
(Картината)
“Затвори очи и ще видиш всичко!”
Даниел Буланже, “Павилионът на Мага”
Бавно завъртя ключа на входната врата и включи осветлението. В късната вечер домът му беше тих и самотен. Не очакваше някой да го посрещне. В мига, в който прекрачи прага, върху му се стовариха умората на деня и сам ...

Гледам твоите очи,
гледам твоите коси,
но портрет пред мене лежи!
Не мога да докосна твоите очи!
Не мога да погаля твоите коси! ...

. ГОРЧИВИ ИСТИНИ
В лавина от чувства, силни и страстни,
пропада душата ù към пропастта.
Уплашена плаче - самотна, нещастна,
утехата търси от теб - Любовта. ...

В първия момент се почувствах точно като северноамерикански индианец, който за първи път в живота си вижда влак - вцепенен от ужас! Очите ми се разширяваха като пържени яйца на дъното на тиган. Защото това, което виждах, беше един призрак от миналото - старата пътническа мотриса на БДЖ. От онези - ц ...

Дори като лайно си дребен,
нахален, жалък, миризлив.
На себе си си непотребен,
безумен, простоват и див.
Това те прави най-опасен, ...