На дядо
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...

* * *
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...

С МУЗИКАТА – НАПРЕД
Приспивна, забавна, мелодична –
музиката винаги ще е различна!
Щом в нея се заслушаш,
ще ти идва да танцуваш. ...

(по Е. Звягинцева)
Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна... ...

Светлина огрява ме в нощта
и усещам присъствието ти до мен сега!
Искам да ти причиня куп неща
и да те даря с любовта.
Чудя се! Какво минава ти през ума ...

Вървиш. Напред.
По коридора.
Със стъклени стени.
Те всички те гледат.
През стъклата. ...

И ето, аз усещам края на живота -
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ, ...

Прозрачна
ще изпия
мъката,
а чашата
ще скрия ...

Тук, под земята..
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...

Шумът на безбрежното море
звучеше като симфония,
караше човека да прозре,
че природата живее в хармония.
Стъпките по плажа заглушени ...

По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...

Думите
“за любовта
най малко
трябват двама
и питам се ...

Празна къща
празна стая
празна чаша
празни мисли
празна душа ...

"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце - ...

~~*~
Защо ли днес Магьосниците плачат...
(изрисувани Чувства от
11 август 2010 г...)
И ГЛЕДАМ ТЕ... ...

Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...

Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч. ...

Ти си ми всичко на света:
приятелка безкрайно вярна
и сестра по душа.
На теб за всичко разчитам
и до края на живота си ...

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...

Мечтая си
за невероятно Утро
танцувам си
и днес в Деня
понасям се ...

Викам високо и силно,
защото умея го.
Живея в мой собствен свят,
който не разбирам.
Всяка грешка, която правя, ...

Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се, ...

На следващите!
(Последно сбогом, мой дом!
По истински случай.)
Кой ли ще живее тук, когато аз си отида?
Кой ли ще спи в моята стая? ...

Тя среща утрото с надежда, че ще я похвали
за първото кафе, а Той я гледа с поглед ироничен.
Подава му закуската, а Той цигара пали,
вторачен в изгрева, ще кажеш, че е някакво момиче...
След туй, залисана в приготвянето на децата, ...

Обсебване
Вървя по тротоара
на мислите ти.
Помниш ли.?
Вървя - не мога ...

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

За едни чорапи
Нямаше да има чорапи,
ако нямаше крака.
Ако стъпалата бяха лапи,
трябваше да е така. ...

Блъскат се думите,
хукват, потичат -
сипей по стръмното,
крясък и тичане,
лоша поличба, ...

''Прощална Целувка''
Нощ...
Луна...
Море...
И сенки две... ...

Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...

Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите, ...

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...