Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

Не мога друга да обичам,
единствена си ти за мен.
Не искам друга да събличам,
теб искам всеки гаден ден.
Не се понасям в свойта кожа ...

Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало. ...

Тръгна си сама,
качи се в своята кола.
Загърби обичта,
пренебрегна любовта.
Главата ми в миг се завъртя ...

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес? ...

Есенен вятър -
подритват диви коне
кестени диви.

Целувка първа и последна,
защото никога не е била
така неповторима, трепетна,
очакване, любов... тъга!

Този рицар...
Този рицар не носи ни броня, ни шлем,
нито мантия, с злато тъкана.
Двама с него сме цяло - божествен тандем,
без измени, раздели и рани. ...

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

Аеробика
Под музикални звуци
ти играеш.
Подскачаш, клякаш,
ни се маеш. ...

Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша ...

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...

Човек
Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът, ...

Аз съм твоят безкраен небосклон.
Думите, които пишеш по пясъка.
Всички цветове, които обичаш – това съм аз.
Аз летя.
Аз съм пеперуда. ...

Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...

ИСКРЕНОЕСЕННО
Не знам защо
обичам есен.
Обичам я
във пожълтялото листо, ...

Поникнало нейде сред пущинака -
сред камънаци, тръни и бодли,
покълнало в надежда свята
в утрото сред росните треви.
Подрумниче омайно – свежо ...

Закрила
Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред,
настояще и бъдеще ги сливам… ...

Нашата Лила
за нищо не я бива.
Уж е от работливи хора,
пък все се оплаква от умора.
Дори истинският поет ...

Любовта се върна
Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна. ...

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

А в сънищата има капчица магия,
в сънищата има капчица лъжа
и утре аз, аз пак ще те открия,
за да рисуваме света.
Сънят ми беше снощи ...

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,
а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.
Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,
с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.
Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш, ...

Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...

детето е шедьовър -
стон от майчина утроба
изсипва звуци
захапва топла гръд
засуква ...

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Обичате се силно,
ние знаем това.
Но нека с годините
тази обич да става все по-силна.
Като камъните ...

Аз се оплитам в самотни въжета,
ти ме отскубваш. Боли!
После изпадам в изишни клишета,
мразя се в твоите очи.
Всяко мое начало крещящо ...