Не искам да чакам на същата гара
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...

Вървя по улиците на града
и срещам скритата вражда,
недоверието плъзнало,
отчуждеността.
Дали на болен мозък ...

Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е – ...

- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...

Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви
и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.
И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака
и накара морето да оттегли своите талази -
от очите ù… после направи от синьото още по-синьо, ...

Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...

Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам, ...

На баба Найда
днес щеше да навърши 84 г.
Без твоята обичаща душа
и щедростта ти
нямаше да мога ...

Разговор между Мамута и Иван Афанасиев -
преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга
Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Ру ...

Всяка дума,късно е,вече избледнява.
Всяка струна се къса,последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци!Запалени
от "поет",а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед.Ръката му спира ...

Аз мислих... дълго,
но всичко онова, което искам
в този миг да изразя...
се заключава в думата "благодаря".
Благодаря, задето ...

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...

Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...

"... как заредихме с тебе този град!"
Разсипа се залезът - цветни парчета -
отломки могъщи от плащ на комета.
Сърцето му трепна смутено навярно
от еньовско Слънце - във бяг лъчезарно. ...

На масата един човек заспива.
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват, ...

Когато някога умра,
душата ми - при Господа замине,
недей плачи, опрял чело в ръба
на камъка надгробен с мойто име!
А по-добре вдигни глава, ...

Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян. ...

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...

В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...

Чу се бойковият вик:
"Желева - по география академик!"
И таз дъщеря на Ератостен*
с лапсуси забавлява теб и мен.
Как ли банкянският цар ...

Писмо до Мама
Красива си, но не защото
топи се залез в погледа ти свят.
И не заради пламъка в очите,
където сви гнездо и свян, и грях. ...

И ето мрак е... чувствам се добре
и мракът гали моето лице.
И щом копнея да мечтая аз,
във мрак го правя...
Мечти заплетени изникват пред мен. ...

Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните ...

Осъзнах се
Осъзнах аз колко те обичам,
без теб не ще да мога да живея!
От всякога по-силно те желая!
Разбрах, че ти за мене си родена! ...

Ти бързо ме плени
и сърцето ми разби,
но как така успя
да запазиш мнението ми -
за теб... ...

Вуду магия
Построи за мен
много пясъчни замъци.
Сега ги отмиват вълните.
Открадна за мен ...

Щом ти си моята половинка от сърцето
- близнакът сроден на моята душа,
да стрием съчки от забвението
и да разпалим огън от страстта.
Във дни на Горесци да ме обичаш ...

Ще се напия тази нощ
и ще счупя всички чаши,
ще оставя свещите да догорят,
пиян, изгубен в собственото “Аз”
слепешком, отчаян ще те търся - ...

Сърце
Разкрепостена младост, шепот тих.
Вървейки в сън безкраен, тунелът шепти:
„Подарявам ти аз тоя стих,
подарявам го аз на душата, дето хрипти. ...

Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...

Влизаме поред унили
в баня тясна.
Тоалетната на нас се хили -
ще я бъде мръсна.
Пластмасово седало ...

Гори у мен...
Взор в Тишината отправям и песен дочувам.
Щурци чувам...
а някой пак в съня си бълнува.
Боли силно... ...

МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...

ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...

Чипоноске малка с русичка главица,
с дъх плодово-млечен и дълги ресници;
с тъничко телце, свито на кравайче,
сладичко ми спинкаш като горско зайче!
Кротичка си, миличка, само във съня си - ...

(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...