Всичко ли беше лъжа?
Какво направи с мен, кажи ми.
Защо продължава да ме боли с години?
Дните ти минават добре, но ти май
забрави за едно сърце, което ...

Завръщам се и те откривам -
очакваща ме, тръпнеща и плаха.
И даже гордо устните да свиваш,
не ще простя. Не ме и чакай.
Завръщам се и те откривам. ...

Чуха се остри забързани токчета по лъскавия теракот, той се обърна и я видя. И точно тогава то се случи. Гледаше я, изучаваше с професионално око, без да може да открие нещото. Онова, което го привлече силно като магнит. Фатално изкушаващо беше желанието да прокара пръст по бузата ù, да се приближи ...

НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...

Ти ще дойдеш в разгара на Лято,
с дъх на буря, сред спящо море,
ще възседнеш вълната, с която,
пристан тих ще докоснеш с нозе!
Щом брега те посрещне, попитай! ...

Моля ти се, замълчи,
не споменавай и дума, защото боли и горчи!
Какво, забрави ли вече?
Когато на ухо ми рече:
ха, ти само попиваш тъга ...

Нощ е сега.
Всички спят.
Прозорците светят в далечината.
Шум се чува из кварталите на града.
Стоя замислена и замечтана. ...

Минава ден, Минава ден,
Минава ден,
задача,
ангажимент.
Малко се смеем и разочароваме. ...

Не искам вече нищо.
Само
листата на забравата
да ме покрият -
сред жълтите им молекули ...

Не ме чакай в гората. Нямам бензин в колата. Чакай ме в леглото. Идвам с колелото.

Живях както исках!
Не просех, не купувах надежда,
не предавах и не пълзях във калта,
Късах вериги, разбивах клишета.
Така го разбирах. Така го живях. ...

И всичко е случайност,
и уж случайност няма.
И закодирана била съдбата,
а можела да се променя.
Днес някой взел ти е душата, ...

Постоянно ми натякваше, че съм боклук.
Грешка бе всеки мой звук.
Уморих се от живота, който водех до сега,
изпълнен с лъжи и лицемерна тъга.
Всяка вечер в тъмното плачех беззвучно, ...

Играчка
Животът е играчка, някой ми каза –
разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.
То беше отдавна, той много се мъчил,
така си останал в началната фаза. ...

Безсилен май че е стиха,
щом написан е далеч от тебе.
Аз не мога с него твойте мисли да ловя,
копнежите красиви и неволите,
но и ти не можеш моите. ...

Скоро ще се пръсне
вечерта
в аромат на липов цвят,
преливащ в маслено
зелено. ...

Някога всичко бе различно...
Някога и двамата бяхме деца,
винаги с усмивки, грейнали като слънца.
Липсваш ми ти, предишният ти!
Липсва ми чувството, че някой е готов да ме подкрепи. ...

Миг
По пътека мрачна тя върви,
а сякаш спряла е за малко.
Сърце, кървящо от раздяла,
капки кърв леко от очите се отронват.

Потрепват мислите
в очакване на изгрева.
... на онзи изгрев,
който ме боли...
Когато времето ще спре ...

Вечни са
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са ...

Стоя легнала сама в празната стая,
стоя и слушам през отворения прозорец щурците.
Стоя сама, сам-сама със себе си,
стоя и си мисля какво ти причиних,
на мен, на теб, на нас. ...

Името не знам ти, ни кой си, ни какъв си,
но нещо в мене ми говори „Дръж го здраво и не пускай!”.
Търся те във полумрака. В тъмнината се разлей...
Ти ли си, не си ли? Вия се по воденичен улей.
На мъже попадам, на измамници, любови, ...

Приютих
една мечта,
която
някой
беше захвърлил, ...

ЛЮБОВ
Обичам те, въздушно бяла,
влизай нощем в душата ми
и гали нежно сърцето ми.
Шепни ми тихо за него, ...

"Дай да разваляме седенката!
Дай да разваляме седенката!"
СЕДЕНКА ГЕЙТ!
СерГей
Станишев, ...

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.
Там някъде е трупът ми, ...

Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше, ...

В ла мажор запяха днес звездите.
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени ...

Аз и ти
1 Аз и ти завинаги
- разбра ли ти?
Чу ли, запомни го ти!
2 Аз и ти заедно, нали, ...

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

ОЛТАР
Тайфун любов –
преминах през мъглата –
мастилено петно –
вместо небе. ...

Писмата ти чета.
Показваш ми човечността.
Вървя по начинът ти на изразяване
и, четейки,
съм на фризьор - за разкрасяване. ...

Изгубих се, докато тичах след теб,
пропуснах и малкото оставени знаци.
Къде съм тръгнала с този мой късмет?
Теб да гоня, а после да плача.
Колко лесно заместих моята увереност ...

Душите
В тъмници душите безропотно тлеят,
гаснат те ден след ден в тишината.
И няма никого там, в безплътния храм.
Спомен промъква се да навее тъга. ...

Аз жива съм, жива!
Кръвта ми гореща
в морето се влива
и то - пробудено,
просто на мига ...

Разбирането, както винаги, мълчеше.
Болеше го глава от простотията.
И само господ знае колко го болеше,
разфибрено, нагазило помията...
Започна да я нищи, да я мрази, ...

Боли те за изгубена любов,
за туй, че някой гръб ти е обърнал
за мъртвия под сетния покров,
за нещо, дето няма да се върне...
Боли те! - знам, че днес не си щастлив, ...

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...

На моите плещи небето увисна,
толкова много тежи!
Вятърът дъжд в лицето ми плисна,
останах за миг без очи!
Морето ревна с оловни вълни, ...