Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...

Обичаш ли я..? Я кажи...
Извикай..! Изкрещи го сред тълпата...
На Нея... И на всички покажи...
Че Тя за теб, е всичко... И Душата..!
Обичам те..! Извикай..! Изведнъж... ...

Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня, ...

дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...

***
С леки стъпки
по тревата отива
си пролетта... Май.
*** ...

И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...

Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...

Нобелов лауреат превърнал детектор на лъжата в измерител на злодейска наклонност. ООН номерирала анонимен списък за морална чистка чрез автоматична евтаназия.
Заизчезвали псевдоелити, кримита и т н; животът забързал към едемски. Останали само невръстни; в детска градина назубрили маснекултура.
Сега ...

ТРИ МИНУТИ
Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш? ...

БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...

Една жена не яла гъби.
Съпругът, бесен от това,
изчупил всичките и зъби
да изяде поне една.
Житейска някаква идилия ...

Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...

не казвам
за гравитацията,
за подводните камъни.
Нямам повод
да плача ...

На две сърцето
в мене счупих,
да ти дам на теб парче.
Свалих небето,
слънце купих, ...

Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...

Д И Р Е К Т И В И
Книга втора,глава четвърта,
от двайсет и шести до трийсет и първи куплет,
нещата казани са така,
като подредбата във букет. ...

Искаш да се върнеш,
след туй, което стори !?
Пак да ме прегърнеш,
"не можеш ти без мен!".
А защо да те приемам?! ...

Във събота си купих на промоция
кутия със един презерватив.
Надявах се да имам с него опция:
с девойката на моите мечти!
Аз седнах с нея под едни тополи, ...

Вихри в модерна лирика:
Трансджендърът Радой
избира –
днес тя или той…
хххх ...

СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...

Пуйетеси, пуйетеси,
чета ви стихчетата секси
и питам са Дали в реало
ги сбъдвате с горещо тяло?...
Дали там редите куплети, ...

Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...

Как искам да докосваш с длан косите ми,
да те целувам и обичам до насита,
да не усещаш как минават дните ти
и времето, което бърза и отлита.
Как искам да обичаш мене само, ...

Сън
Сънят не е просто спането, което ние знаем.
Сънят е пътуване специално.
За буден мисли се човек.
А той - с някаква от съзнанието част си спи. ...

Недей да редиш думи закъснели,
на място те не падат
и с времето са страшно умалели!
Душата беше гладна,
жадуваше някога за тях, ...

Стоя и гледам синьото небе,
мисля и си казвам "бре".
Всичко приключи
И пак за себе си помисли.
Докога така? ...

Сами в леглата...
Скрити чувства... След дълбоки рани...
Жена и Мъж... Прикрили суета...
Но Душата им... С какво се храни..?
След като ѝ липсва... Любовта..! ...

Бил райски матриархат:
тя е човек, той е човек;
две личности, поотделно
равностойностни на трета,
са равностойностни помежду си. ...

Сънят ти стига до мен,
когато заспиш
и хиляди километра
да трябва да извърви.
И остава с мен през деня, ...

МЪЛЧАНИЕ (ТИШИНА)
Автор: Сафер Гърбич, Босна и Херцеговина
Отново
за него това не беше сън,
докато над бялата хартия ...

По някакви причини съдбоносни
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение, ...

Тихо е. Гората – цветна.
Всичките листа блестят.
Есен с кротка мимолетност
си събрала цвят до цвят.
Грее до златисто, рижо, ...

Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода ...

Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първ ...

ЧЕРТАТА НА ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете. ...

Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...

Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко, ...

- Мамо, някой звъни!
- В банята съм, момчето ми... Пак ще дойдат.
- Аз ще отворя.
- Не, не може!
Като стана събори бялото бастунче, но то не му и трябваше. Знаеше всеки сантиметър от къщата. Всеки шкаф и всеки ъгъл. Всъщност никога не беше виждал и лъч светлина. Роди се сляп. Странното беше, че на о ...