"Как се стигна дотук?" Недоумявах все още, докато гледах как Анна, на която все пак намерихме читави дрехи, с любопитство обхождаше командната зала и задаваше купища въпроси на Черноморски, който обожаваше да обяснява за кораба, и изобщо за цялата мисия със същия неподправен патос, като в самото нач ...

Очите ти отново
танцуваха по мен.
В нозете ми олово
и на греха във плен.
Гърдите ми са в скоби ...

(Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023) ... ... От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ... Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се по ...

Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата. ...

Хайкушия
- Човеко,
нито си еко,
но его.
Психайку ...

Здравей Червено Слънце с наивно признатата детска мечта!
Думите не идват, а душата ми отнесено за теб трепти
В копнежа на мислите и в сънищата - блян отново си ти ...
Като безкраен цветен пейзаж разкошно омайна,
Свеж утринен полъх в китна пролет сияйна. ...

Какво са думите,
когато всичко е отнето?
Потупване по рамото,
а къса се сърцето,
не достигат те ...

Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...

На всички наши Ангели /жените/ с поклон и обич
Ангел си със дяволска душа!
Дявол си със ангелско сърце!
След пожара ти си пепелта,
а след буря чистото небе! ...

Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...

С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е ...

П О П Ъ Т Я 17
Н А А Л Е К О
Продължава и днес с апломб,да ехти,
прескочил Пространството и Поривите на Времето,
на Бай Ганьо умнишкия,смущаващо изразителен смях, ...

Дори след толкова несбъдване и нямане,
Животе мой, не жаля нищо. Взел си, взел си.
Бе влакът стар, а неподдържаните релси
се виеха към пропаст и валяха камъни...
Ако погледнех скришом другите, трапезите, ...

Тя прави поезия, когато върви,
тя ме обича и ме слива с нея.
Тя прави сънят ми реалност,
успокоява ме и ме укротява.
Тя живее в мен, сякаш отпреди, ...

СЪН В НИЧИЯ ЗЕМЯ
Луната в сън пиянски разлюля
небесните подплашени кошути.
Косачите из мокрите поля
потънаха във хладните ѝ скути. ...

НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...

Лъжата е вирусно заболяване наследено от древността на Олимпийските Богове.И тъй като Олимп е толкова близо до България,нашите политически олимпийци са с хронични симптоми.
Инкубационният период на Лъжата е цял живот.При опити за лечение заболяването преминава през различни етапи на развитие,но това ...

Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...

Днес реших да бъда друг... кой,
Боже, не знам, странник или потайник.
От кого бягам, не знам.
Сънища, Боже, какви... Благодаря ти.
Рибата в мрежата вече смърди... ...

ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...

Колко е тихо в душата, колко е тихо,
бели пауни кротко си решат перата.
Мислите знойни тъй надълбоко попиха,
че си заключих с три катинара устата.
Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, ...

“Бих закодирала името ти във всяка фибра от моето същество”
-В
Изведнъж ме удря
радостта от онзи топъл дъх,
извираща от дълбините на душата моя, ...

Неуспешно прераждане
Всеки ден
някъде те откривам
в поеми,
в песни, ...

Както
с Обич
първолаче
думичките
срича, ...

Времето си не загубих,
в часовете аз се трудих.
Скоби, дроби, уравнения,
ги научих с упражнения.
Ала вече се сбогувам, ...

Будят ме слънчеви карамфили.
Неоново-бяло злато в косите ми светли.
Будят ме слънчеви анемонии.
Да разроши къдриците ми летни.
Онези следобеди ленени с ...

От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше ...

На Йо
Усмихна се, а аз разбрах,
че щом ми се усмихваш ме обичаш.
Звънлив отекна детският ти смях
и те облече в пурпур от величие. ...

Народов много, одна держава,
любовь к другому вот это слава,
но облак темный от далеко взялся,
и зависть и злобы быстро налялся.
На лёд под ступени мир оказался, ...

За лудостта му никой го не пита,
надменно, важно крачи като крал,
след него кланяща се паплач - свита…
На чужд гръб наглият добре живял.
На краха и срама му ще заложа: ...

През 1952 година, в сърцето на Москва, на улица Лубянка, се криеше един от най-засекретените отдели на НКВД — Отделът за изучаване на свръхестествени явления. Този отдел не фигурираше в официалните документи и съществуването му бе известно само на малцина избрани.
Анна Петровна Белова беше млада, но ...

Това което най-силно копнея е
да те имам до мен всеки ден...
в дните ти с живот да се слея
като нота в написан рефрен.
В потайните мигове нощни ...

МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...