Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Синя тъга 🇧🇬
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...
За учтивостта и нейните български производни 🇧🇬
и не се цени толкова скъпо, колкото учтивостта."
Мигел де Сервантес Сааведра
Доброто състояние на душата е белег за нравствено отношение към тези наоколо, преди всичко към хората и останалата фауна и флора. Все пак, нали сме част от природата и времето, в което я споде ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 19. 🇧🇬
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиит ...
Празнувай, свят! 🇧🇬
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
Едно "Marlboro" преди сън 🇧🇬
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
В дванадесет... 🇧🇬
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...
Метафизика 🇧🇬
Метафизиката свят е, светове -
На душата и ума.
Система-виждане и поглед вътрешен-
Установен и вътрешно приет. ...
Подарих ти 🇧🇬
Подарих ти огненото лято,
подарих ти летните цветя,
подарих ти слънцето от злато,
подарих ти нежно любовта. ...
Аз помня тази вечер 🇧🇬
Аз помня тази вечер
със есенни листа
и погледа небесен
със цветна красота. ...
Петицата 🇧🇬
Сълза на върха на четката 🇧🇬
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор. ...
В очакване 🇧🇬
а сърцето пърха нашироко.
Край на самотата и студа.
И стрелките гонят се с посока.
Празник е. Елховата гора ...
Любовта е тук… 🇧🇬
тук е както въздуха, който дишам.
Любовта е тук, обгърнала земята
тук е в жилката на всяко цвете.
Тук е в сутринта, която изгрява, ...
Кобилката от мокрите треви 🇧🇬
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
Молец 🇧🇬
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...
За всяка грешна мисъл 🇧🇬
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...
Усещаш ли 🇧🇬
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...
...в проблясъци на да и не 🇧🇬
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...
Бягство 🇧🇬
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 17. 🇧🇬
А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме от ...
Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 18. 🇧🇬
Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше д ...
Спомен за дядо и баба 🇧🇬
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
Pазумно, или не 🇧🇬
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...