Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза, ...

ДЪЖД И САМОТА
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса, ...

Информираха ни, че някаква /с голяма буква!/ Княгиня Калина била задържана пияна зад волана…
То – „княгиня“ трябва да е в кавички. Щото отдавна сме република. Пък може и прякор да е – тогава е правилно изписано: Трактора, Тиквата, Княгиня…
А сериозно – НЯМА никаква „княгиня“ Калина. Нито „княгиня“ М ...

На игралната маса няма как всеки да печели. Класически ползата е за банката – знаем го от живота.
При покера пък първите седнали са приготвили портфейлите за пълнене, доведеният „случайно“ е наивникът /баламата/, който трябва да ги пълни…
За еврозоната ни поканиха вече насядалите около масата…
хххх
...

КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...

ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...

Влюбеният месец
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома. ...

"О,майко моя,родино мила"
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те? ...

Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...

Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...

на Господ Бог се
нрави - някому човек
добро да прави
....................................................
друга подредба ...

Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...

СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...

Знаци
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...

Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...

АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...

разочарованието яло е попарата на надпреварата

Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени - ...

Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.

Лятното море не стига,
искам есенен мираж,
корабът сърдечен вдига
всичките платна с кураж,
върна ли го, имам нужда, ...

БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...

Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...

Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...

В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...

В Англия някога казвали: „Овцете изядоха хората“.
В България, понеже овце са си хората,
туй мечките ще го сторят.

* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...

ДОНЕСЕ ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Втората ни среща през ноември
на Деветдесета ни донесе вятър
и мухъл в басейните и в избите, ...

Тази нощ не може да бъде истина
запознахме се и ти обещах
Бързо влязохме в ритъма на твоя такт
свиреше на барабани, по-голям беше от мен
мечтаех, че си ми брат! ...

Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...

От хаоса на дълбините
се ражда сребролюспест бяг.
Подръпнах лекичко юздите
и укротих вълна и бряг.
Луната, литнала с прибоя, ...

Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...