,,Памет Българска"
----->Памет българска, защо си толкоз плитка ти ?
Защо забравяш, българино своите идеали ?
Защо, Българийо прощаваш на тези, които са те предали ?
Защо, родино изостави си децата и остави ги в гурбети да бягат от страната ? ...

Протегнах ръце
и не ви видях.
В небесата се взрях
и усет от вас не разбрах.
Погледнах надолу към синьото море ...

Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...

Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...

Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина, ...

ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...

- Каква сме хубава компания… Момичета, а срещу коя ще дружим?
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...

В края на Август,
с последните песни на прелетни птички,
отново лежа тук,
върху изгорели от слънцето горски тревички...
И слушам историята ...

Родният език -
спасителен, нетлен и
Боговдъхновен!
......................................................
друга подредба ...

Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...

Самотен сред врещящата гълчава,
ентусиазма ревностен следиш.
Разбунен земен кошер люто шава,
а ти си кротнал - снимка на афиш.
Защо не релаксират, се запита, ...

КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...

Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...

Любов голяма ме заряза.
Ей тъй, набързо, на майтап.
Сякаш влакът ме премаза.
Бях божество, сега съм скраб.
Исках от мъка вино да пия, ...

Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...

Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...

Всичкото дадено си е:
в божие
или в безбожно самопресътворяващо се
творение.
Ти какво да прибавиш?- ...

Танцува ти се, как ти се танцува,
и каниш ме отново във нощта,
в която музиката в нас се образува
и ритъмът й е кодиран във плътта...
Отново ще ми бъдеш първа дама ...

Не си жена, а храм за поклонение!
Вълшебница с душа и със сърце!
Желание! Магия и вълнение!
Мечта и блян! Лазурен бряг! Море!
Не си жена! Та ти си вдъхновение ...

Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...

Паметта ми вземете. Ще помня докрай!
Сложете нозете в окови. Отново ще тичам!
В сиротност хвърлете ме. Пак ще е май!
Сломете ми вярата. В Бог ще се вричам!
Скършете крилете ми. Пак ще летя! ...

Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...

Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...

Прашинка бях в утрото на моя ден.
Прелитах като птица в синевата.
Бях огън, вятър, слънчен океан в мен,
люлеещ любовта ми сред цветята.
Сега съм омагьосващ цвят сред зноя, ...

Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...

Родина
Коя е на човека родината?
Земята на която живее.
Държавата също.
Градината, в която работи. ...

Скитникът арменец 2
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...

Ако ти си отидеш за миг, ако някой ден ми липсваш,
какво ще правя, сърцето ми така запоено е в твоето?!
Че когато ти ми липсваш, либе, животът в мен си отива.
а ако някой ден аз ти липсвам, пак съм с теб, знай го!
Ако ти си отидеш за миг, светът ми ще се сгромоляса, ...

Приказвам с вятъра, изглежда ми разумен,
дотолкова, че често замълчавам...
Отвеяни са думите изгубени,
но на душата те за щастие не трябват.
В бездумието тъжно тя живее ...

Скитникът арменец
Не се смейте и не се чудете. Това не е роман от Евгени Сю. Да, той е написал “Скитникът евреин”, както и “Парижките потайности”, но не ме е познавал да да напише “Скитникът арменец”. Аз също няма да напиша роман с такова заглавие. Това прозвище ми беше дадено от жена ми преди много ...

Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...

ШАХ И МАТ!
... понякога ми се крещи срещу света, раздран от злоби,
че вече спря да е на "Ти!" със простичката наша Обич,
че всеки овластен Злодей с тон медиен елей ни маже! –
и няма кой едно: – Здравей! – по радиото да ми каже, ...

Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя ...

И
рекъл Бог:
„Не давай воля
на гнева си, чадо,
за да те благословя!“ - А ...

НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...