Те не са сини – спокойни морета.
А топли води. Понякога бурен океан.
От сутрин те търсят и щом те намерят
поглъщат те жадно - без никакъв свян.
Опиват се с твоите. И после притихват. ...

І
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко. ...

Худ.Б.Калинов - "Пролетна земя" - комп. рисунка
Отвя Южнякът
снеговете
в планините
на високо... ...

... Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други - не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов, нямаше да свърши след десет дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, ...

Братко мой
Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали? ...

Любовта е най-великото нещо в човешкия живот. Имаме ли я – сме най-щастливите хора на света, нямаме ли я – изпадаме в състояние, което ни кара да се разкайваме за грешката. Любовта ни кара да обичаме човека до нас по такъв начин, че никой да не може да разбере как и защо точно изпитваш такава обич. ...

Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни, ...

* С пролетна благодарност към всички читатели *
Мокри стъпки
Дъждът престана -
птиците запяха
с настръхнали намокрени пера. ...

Пътят ни отдавна не е
магистрала.
Кръстовище е.
За жалост – кръгово.
Въртележка на думи ...

Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...

Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...

Среднощен трепет,
бленувано ухание,
жена,
горещи устни,
парещо диханиe. ...

Нещо много, много старо, което бях забравил, докато не попаднах отново на него в един мой много стар блог. Тъпо е, ама сега ми е такава каша в главата, че ми се струва красиво.
-------------------------------------
болката крещи през тъмнината,
цветята гаснат в полумрак,
небето стене зад стената ...

Вървя по улицата шумна,
но пусто е в моята душа -
изгубих приятели, страна...
Заобиколени от лъжи и измами,
не само аз оставих си дома, ...

Обърна се и си замина
с гордо вдигната глава
и мен забрави бързо, на мига.
За тебе всичко е било игра
и със мен жестоко ти се подигра. ...

Давах любов, но получавах само болка.
Исках щастлива да бъда, но нещастна винаги бях,
исках от любов сърцето да гасне,
но угасна бавно - празно и в самота.
Частицата, която остана от него, ...

Обаждаш се, аз знам, да провериш
дали съм се прибрала вкъщи вече,
макар на телефона да мълчиш,
разбрах, че ти си, ала времето изтече.
Добре, щом казваш, ще замина, ...

Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш ...

От грешките се учим
Аз ангел никога не съм била,
ангелите не живеят на Земята.
Човек съм и затуй греша,
ала така усещам свободата. ...

Спираш дъха ми, когато те погледна,
за хиляден път те виждам...
и моето "Обичам те", заклевам се,
не ще да е клетва последна.
Казват, любовта била магия, ...

Неверни хора в неверни светове....
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...

Вечер е, тъмно е, тихо е,
само болката кънти!
Вечер е, тъмно е, тихо е,
но дори мълчанието крещи!
От очите тягост извира, ...

Бисерът безценен
Чувствам се като мида в черупка -
изолирана от вълшебния свят,
затворена в себе си, люшкат ме бурите
на времето, губи се устремът ...

С думи върху листа бял
Живота ще опиша цял
Живот като спектакъл
Не предречен от оракул
А простичък живот един ...

Зелената ябълка на самотата
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...

Юлето & Канибал & Гост
- Отдавна искам нещо да ти кажа,
то се промушва в белите ми нощи,
изхвърлям го сърдито на паважа,
но то се връща... пак, и пак, и още. ...

Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...

Тя винаги смразява с поглед,
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках ...

Мартеничка, мартеничка!
Долетя отнейде птичка
с пролетния лъх и ето –
днес ми кацна до сърцето.
Няма да я пусна вече! ...

ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...

не искам да обичам а сърцето
да се разлива като плачеща вълна
в която всяка моя мисъл и надежда
да се превръща във безкрайна самота
не искам да мечтая а душата ...

Сърце от камък нося в мене,
сърце, което ти ми подари,
и тъжен спомен нося в мене,
спомен, който ми тежи.
Боли ме мисълта за тебе, ...

Нямам спомени, а имам минало;
нямам корени, а съществувам реално.
Аз живея, но не оставям следи.
Без желание се сблъсквам с хора и ситуации.
Самичък. Светът е прекалено сложен. ...