Бели кокичета
Слушала съм аз отдавна,
още в стари времена,
имало река, сред нея остров с бели, целебни кокичета.
Греда свързвала острова с брега. ...

Какво е времето за нас? Прекарване пълноценно пред компютрите? Целодневно гледане на телевизия? Или от сутрин до вечер на работа?
Това бяха едни предположения как хората прекарват своя ден. Но дали пълноценно или без значение...? Но времето представлява една линия, по която нашият живот тече и стига ...

Наполовина
Скъсано слънце
в небе от хартия,
половинка дъга.
Черно и бяло, ...

Липсва ли ти гласът ми, че звъниш от непознати номера?
Липсва ли ти звукът ми, когато казвам: “Моля?”.
Липсвам ли ти аз като жена, а не като любовница?
Усещам, че ти липсвам по начина, по който казваш: “Кой е?”.
Усещам, че ти липсвам по въздишката, преди да затвориш. ...

УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА
На моите приятелки,
учителки в неделните български училища в Испания
Учителко, неделите отдала
на нашите деца и внуци тука, ...

Не искам друг освен теб.
Не искам други целувки да усещам,
не искам други устни да жадувам.
Не искам ничии прегръдки да ме топлят.
Не искам други очи да сънувам. ...

Искам не целувката ти,
а ръцете ти свещени.
Искам не докосванията ти,
а топлата и сигурна прегръдка.
Искам не „Обичам те!”, ...

Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...

Има ли някой, който най-истински да те познава? Който да познава не само следствията ти, но и причините ти? Който да познава не само дните ти, но и нощите ти? Който да познава не само усмивките ти, но и сълзите ти? Който да познава и онова, което сам не познаваш в себе си? Който да чува и онова, кое ...

Сега те виждам може би за миг, за час
кафето сякаш гледа ни студено, похабено
нима изгубили сме думите във нас,
или пък се гледаме виновно, огорчено...
Ако искаш, аз ще тръгна първа, ...

"I will crumble"
If you want to sleep I'll pull the shade
If you should vanish I'm sure to fade
If you should smolder I'll breath in your smoke
If you should laugh I'll smile and pretend that I made the joke ...

Evanescence - Going Under
Now I will tell you what I've done for you
50 thousand tears I've cried.
Screaming, deceiving and bleeding for you
And you still won't hear me. ...

ДОБРОТАТА НЕ СЕ ЗАПЛАЩА С ПАРИ
Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.
Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Н ...

В мрака тъмен чакам аз
с копнеж да чуя твоя глас.
Денят ми смисъл да добие,
с любовен трепет да се обвие.
Мелодия любима да ме извести, ...

На полянка, сред горичка, За послушните дечица
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка. Шапчица от незабравка ...

Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше ...

Въпреки че бях тръгнал час по-рано за работа, тапата на „Орлов мост” пак ми изяде поне двадесет минути. После още петнадесет, докато въртях с колата по „Раковска” и околните преки с надежда за джак-пот – място за паркиране! Нямаше! Накрая избутах два полу-празни контейнера направо върху тротоара на ...

Телата мълчат.
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера ...

За последен път идвам в моето родно място
тук, където се родих – и за пръв път видях светлината,
за последно се връщам в мойта къща –
тук, при майсторите на вината.
За последен път аз идвам и си мисля ...

Как искам в тебе тихо да се сгуша
и в ласката любовна на дъжда
да помълчим със теб, заслушани
във мократа прегръдка на нощта.
Как искам да е дъжд и да не спира, ...

Връщам се където нямо е сърцето ми
покланям се пред нищотото безкрайно
достойно да предам живота си в ръцете му
и без да обвинявам ще възкръсна с отчаянието
силата му в ярост ме превръща ...

Чувствата се трупат в душата,
аз внимателно ги съхранявам,
че ще дойде миг, когато
на кантар ще ги поставям.
Радост вляво, мъка вдясно, ...

Съдба
В този толкова глобален свят,
все по-самотна и объркана се чувствам,
не мога себе си да преоткрия,
да преоткрия, по-точно да открия. ...

Обичам те!... Обичаш да го чуваш...
Насън те сричам безотказано, дълбоко.
А как иначе, мили, като там нахлуваш
и като вихър ме издигаш нависоко?!
Наричам те!... С най-светлите си думи... ...

В живота идва момент,
когато се объркваш съвсем.
В миналото спомени,
в настоящето мечти,
а бъдещето може да те нарани. ...

За силата на виното
Ръцете ми до лактите са в мъст.
Червено-черна.
Ех!
Червено-черна. ...

За създаването на едно
голямо и силно сърце
са необходими две малки!
За сливането на телата ни
са необходими две души... ...

Във безсмислени кръгове
се въртим уморени,
от живота излъгани,
със криле изгорени...
И дотигнали слънцето, ...

Времето не може ли за малко да поспре?
Дотегна му. Подгони Слънчевата ни система.
Безмилостно и безпощадно зло.
Къде е хукнало да броди в цялата Вселена.
След себе си огромна диря - тъга, безбрачие, омраза... ...

Простих си.
Не бързам за никъде,
не броя изгреви
и оранжеви залези.
Жена съм - ...

Блян, бленувани
мечти,
вятър, вихър,
урагани,
измислени ...

Сам бих извикал "Миг, поспри!"
По фаустовски бих заплакал
с най-чисти, радостни сълзи!
Прегърнал бих добър приятел!...
Прекрачихме в пореден век, ...