Обичам тези мигове на единение,
когато сме загърбили шума.
И в светлината на обсебващо безвремие
сме открили нея – Любовта.
Изцяло съм се сгушила в мечтите си. ...
Навярно чувам стоновете на последния ни танц,
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице, ...
Превърнати в песен
Седях си аз на брега на морето,
гледах как то се слива с небето.
Ослушах се и чудна песен дочух,
песен, която би харесал и някой глух. ...
И ако вярно е туй, що казват,
че друг живот след тоз ще има,
аз, вярвай, че там ще те намеря
и ще бъда твоята любима.
Ако е истина, аз, умирайки, при теб ще дойда ...
ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...
Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...
Дланта ми в твоята сега се гуши
и сякаш винаги така било е.
Отпивам обичта ти с топли устни.
И се страхувам, че във сън живея.
Очите ти ме гледат пак със радост, ...
Вампири
Емоция издава лицето пребледняло,
желание разпаля ледената кръв,
със сладост се изпълва безсмъртното му тяло,
като звяр той сграбчва поредната си стръв. ...
Пътеката снежна сега е във парка,
а клоните - черни и сухо-трънливи.
На пейката тъмна е призрачна сянка
и звуците тъмни… и болно-сприхливи.
От погледа сякаш на мъка потичат ...
Ще си спомнят ли устните
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво ...
Но аз не попитах звездите къде се е скрила нощта,
потърсих я даже в реките, лишени от бистра вода.
Светулки летяха безмълвно в лишена от багри мъгла,
следи на замръзнали стъпки прозираха сред тишина.
В пороя на хорските мисли се срещнах с човек непознат, ...
Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
Не искам да съм твой другар в живота,
не искам в дом-затвор да ме държиш.
Не искам и да съм приятелят, с когото
да споделяш истини и множество лъжи.
Не искам да съм момичето, с което ...