Усмивка - напомняща за друга...
Очи - гледащи ме с поглед чужд...
Устни - на кого ли ще напомнят...
Обич - изживяна вече с друг...
Върви си, чуваш ли, не идвай! ...

Неблагодарник
Отиваш си просто внезапно...
без дори дума да ми кажеш.
Трябваше да ти кажа,
че без теб не мога да живея. ...

Божи дар
Бог явно си е имал
друга грижа
и чак сега
с дар дари ме, ...

Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми с ...

"You Never Know"
She was on her way to becoming a college graduate
Wouldn't even stop to talk to the average kid
The type of latina I'd sit and contemplate marriage with
Fuck the horse and carriage shit, her love was never for hire ...

Будно рондо
Не затварям очи,
винаги съм будна,
когато "спя" сама,
или когато просто се рея ...

Сипе се сняг.
Застила всичко
с тишина
и нощта,
от страх ...

От звездни простори предрешен
по сребърен лъч светлина
се спусна, пристигна при мене
кат скитник бездомен в нощта...
О, боже, кълна се, познах те ...

Любов - болезнено желание!
Любов несподелена -
една душа ранена!
А моята изстрадала е
и плачеща ...

Една жена на трийсет и...
Отворена позиция накрая.
Все пак жена съм и нали
не е културно да се пита, зная:)
Какво най-много ми личи ...

Земя, небе, простор безбрежен
е твоят образ съвършен:
или си топла, или снежна,
или си нощ, или пък ден !
Необяснима, но прекрасна – ...

Не искам ключ от твоята врата,
за мен остана винаги открита,
но хубаво е пак, че спомена,
прекрасно е все пак, че ме попита.
Сърцето ти, което ме плени, ...

Щастието ли руши мечтите,
или нещастието преобразува разума?
Смях и красота в душата на лъчите,
издигнати, тъй невинни нависоко стоят от калта.
А ние тук, нищожни и жадни, ...

Не мога да пиша... Вече не мога...
И вдъхновение нямам, думите бягат...
Мисля, премислям мечти и тревоги,
но на листа римите някак засядат...
Не мога да пиша... Писах за всичко в живота. ...

С тракийско вино
срещат ни
на този свят.
А също с вино ни
провождат... ...

Думите нямат смисъл, а празнотите са всепоглъщащи. Времето се оглежда... Поглежда наляво – нищо, надясно- нищо, напред - нищо, назад – болка. Нагоре – пропаст, надолу - пропаст. И спира... А тъгата се настанява в скута му и запява тъжна песен. Звуците пронизват празната тишина, свила се между стенит ...

Огнените пирамиди пламнаха.
Дебелите стени крещят.
Домът на боговете празен е.
Дойде на хората денят.
На сиви птици отлетя съдбата ни ...

Един тон деликатно, нежно цвета ми разлисти,
като ефирна ласка на вятъра в утрин сънлива.
Един стон може пътя между нас да прочисти,
да усмихне теб, а мен да направи щастлива.
Една капка роса по стъблото разтече омая, ...

Какво ли чувстваш,
когато казваш сбогом на част от живота си,
на младостта, на порива да съграждаш,
на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?
Какво ли чувстваш, ...

Когато се реших
да те загубя,
открих, че любовта
си има свое име
и в своя дневник от ...

Лицето, което сред другите изплува,
мислите ми винаги вълнува.
Аз за него се моля и нека
то проправи към мене пътека.
Да ме гледа, докосва с пръсти горещи. ...

Искам да имам необикновена дарба. Искам да съм дарена от Господ с една дарба, дарбата да усещам какво и кой ще ми донесе болка, за да го избягвам. Така поне за мен няма да мисли после как да ме утешава и спасява. Звучи ли богохулно?! Не, не мисля. Че какво толкова искам, пари ли, власт ли, имоти?! Н ...

Пясъкът тече,
времето влече
и със струи страшни
по душите прашни
рани той дълбае ...

Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.
Жестоко ми се струва да се вричам, ...

Приемах
и
отричах,
обичах
и ...

Толкова безумни съжаления
и куп въпроси виснали над нас...
вина и неразумни извинения...
молби, прошепнати в аванс.
Каква пародия, достойна за пиеса, ...

По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах ...

Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш, ...

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама - тя и той!
От негова страна - тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта ù?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предпо ...

Не искам да приличам аз на нея,
ни по датата рождена,
ни по характер,
ни по външност даже...
Мамка му! ...

- Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен. ...

Дори след горския пожар
поникват дивите цветя,
дори след смазващата буря
остават здрави семена.
Дори след лепкавия мрак ...

Ако това ще ме наказва завинаги, ще е най-тежкото ми наказание.
И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, ...

Снежинке бяла,
колко мъки си видяла,
видяла и замълчала?
Колко сълзи,
плод на разбити души, ...