Живот съм: болка, вяра, вик
и топла рима, и вина.
Нотирам този кратък миг,
преди да стана тишина.

Вероятно живея добре,
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога ...

На дъщеря ми
Дете, дошло на този свят
от чистата и святата любов,
бъди благословена, дъще моя,
и нека - Бог те озари, ...

/ по Татьяна Танько /
В душата ми - чернозем изоран,
а уж беше добре засят...
Колко е тъжно... Стихът е надран...
Пак сме по пътеки със сняг... ...

Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...

Ако възникне нявга спор,
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
се раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...

Душата, свита както бебе в пелена,
проплакваща от болка, от тъга,
безмълвна днес остала сама
да плаче, да проклина любовта.
Една въздишка тихо се отронва ...

Песента на Балкана
„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев
Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува. ...

На монитора винаги
е твоята снимка,
защото си моя
внучка любимка.
Погледна ли слънцето ...

Харесва Ви да сте добра
и малките деца обичате.
Аз виждал съм Ви със ръка
да галите едно момиченце.
И пак със същата ръка ...

знаеш ли мойсей
все пак онова море
наистина има път към
обетованата земя
и даже знам как да повторя ...

Цветни стъкълца - трудно се редят.
Пръсти уморени - лесно ги трошат.
Рамките оловни стягат кат окови.
Ала днеска вече са готови.
Бляскави искрящи ...

Принцес Ивон е с нов Барон,
събират ласкав тен на яхта „Лубрицица”,
напук на кралския канон -
днес акостират бодро в Ница.
Сто папарака хищно ги преследват, ...

С чистотата на тялото
след взет душ,
уханието прекрасно
на кожата и дъха,
настроението щастливо ...

Понякога не знаеш какво те очаква,
понякога не знаеш, че ще боли,
търсиш причината в себе си...
Напразно ли бе всичко, кажи?
Очите ми теб търсят, ...

Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...

За сърцето
Отправила взор в небето,
звездите милвам с ръка.
Бие лудо в гърдите сърцето,
във вените бушува кръвта. ...

Драконоубиец
Из домашните на едно хлапе.
Пенчо е голям герой
и наш всепризнат юнак.
Тежка сопа носи той ...

С мастило солено
седнах да пиша, листа да дълбая,
както в мен ти спомени написа.
С тях аз почнах да мечтая,
за пясъка горещ и бриза. ...

Понякога приказката е истинска -
разцъфнала нежна хортензия,
присветнала с ирисите си сини -
кокетно накичила сенките.
А лятото с топли привечери ...

И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...

Ако можех бих ви подарил
Мечтите...
В шепи бих събрал звездите
И луната цяла
Бих раздал като погача бяла ...

*
… с дъха си –
за последно…
преди да стихна в празното –
ограбена… ...

THE GOSSIP
HEAVY CROSS
ooohh oh ooooh, oh oh oh ohhh
ooohh oh ooooh, oh oh oh ohhh
It's a cruel cruel world, to face on your own, ...

Птица от луната
Прозореца ветреца хлопна
и влезе птица от луната.
Дойде, че беше и самотно
с криле да милва светлината. ...

Липсва ми -
цигарата,
която палиш неловко.
Смущението в погледа ти бягащ.
Напрегнатия въздух между нас, ...

Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва. ...

На Росица Кирилова
Милите ми кучета
тук са, то се знае.
Котето с прочутия
Коко-сан играе. ...

Пожелавам ти само и ти да се влюбиш
но така, че и ума си да загубиш.
Сърцето ти да бие в различен ритъм
и едва тогава аз ще те питам,
дали е все така тъжна луната, ...

Слана попари крехкото ми тяло,
а някога аз бях зелената трева
и слънце гря и беше лято,
а тъкмо бе отминала и пролетта.
Щастието ми беше ежедневно ...

Въздишка...
после втора...
и трета...
Любов!
Поглед... ...

Любовта е слънце и хляб, и вода,
рана, болка и радост,
примирение, страх, суета,
изкупление, кръст, грях и клада,
звън камбанен, усмивка, сълза, ...

Можеш да имаш всички - но не и мен!
Можеш да си като всички - но не и с мен!
Можеш да лъжеш... като всички!
Можеш да ме имаш - но само ако си единствено с мен!
Можеш ли да бъдеш с мен - поне веднъж на ден? ...

С иглички успокоение затиснат,
паяжини плета от мечти,
безумно, нечовешки потиснат,
горестно чувство в мене крещи:
Разказ искам да напиша ...

Аз тръгнах нанякъде… ти също…
Нямаше „сбогом”… нямаше и гневни слова…
Всичко свърши нормално... останахме в Нищото…
Проявихме Здрав Разум…
Никой не обърна глава… ...

- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.
Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.
„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:
- И ...