Мислиш, надяваш се, копнееш,
съществуваш, но не живееш.
Безброй планове - постижими, но далечни,
безброй мечти - скромни, истински, човечни.
Безброй промени, настъпили от страх ...

Този ден
Първият учебен час
чувам аз познатия глас.
Клас стани, клас мирно,
в нашето училище ефирно. ...

Самота
Навън е мрак, вали дъжда,
а с него плаче моята душа.
Така ми отреди съдбата,
да бъда в самотата... ...

Новият ти
дом
е моят дом -
светлината
топлото зелено ...

Студът се намръщи
и грабна торбата.
Излезе от вкъщи
и хоп - във гората.
Снежинки извади, ...

Една поредна нощ през януари...
минава точно като по сценарий!
...
В тъмната, до болка тиха стая,
лежа и гледам пак в тавана. ...

Далече си от мен сега
и вчера, днес и утре за мен е все едно.
Страхът във мене проговаря: „дали ще се завърнеш ти...?”,
че пламъкът у нас угасва, а със сълзи отдавна аз не мога да те спра.
Обрекохме се самотници да бъдем, ...

Историята се случи преди години. Имах колега, който се казваше Хуйо Куропаткин. Твърдеше, че мъжете в рода на Куропатковците били все надарени
като общински бичета за разплод, та оттам идело името на рода. Когато се родил,
баба му Хубa и дядо му Йордан дълго се препирали на кого да бъде кръстен първ ...

Днес си спасен!
Любовта те пожали, но на мен тя само скръб и болка остави!
Днес си спасен, но как ще си утре? Ще разбереш ли някога какво е любов?
Ще узнаеш ли какво е болка? Ще страдаш ли нощем? Ще плачеш ли денем?
Ще се чудиш ли дали тя те обича?! ...

Пред очите си ми само ти -
единствен и неповторим.
Пред очите си ми само ти -
мой любим.
Пред очите си ми само ти ...

Коя си ти, смутила моята душа?
Защо в огледалото се взираш,
търсейки мен в себе си сега?
Излез на улицата светла,
там ще ме откриеш сред многото лица. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Едно детенце майка си попита:
„Наистина ли ангелите, мамо,
летят?” „Да, мило, вярно е, но само
кажи ми, как ти хрумна?” „Вчера скрити ...

Не съм сюжет от ваш'то ежедневие,
не съм декор на шибанта ви пиеса.
АЗ съм сам със своите намерения,
пилот на самолет без пътници
... и стюардеса! ...

Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на прежив ...

"Въпроси"
(Еднопулсово)
Една свита в ъгъла,
глуха за всичко -
умираща крехка ...

Прибрах на топло новите мечти,
ще чакам пролет в косите ми да заблести.
Очите търсят прелетни ята,
ах, как е вяла твоята ръка.
Не ù достигат сили зимата да преживее, ...

Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...

Момченце гледа от портрета –
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее, ...

СТЪКЛЕН СВЯТ
Вън, зад прозореца,
свисти разлютена виелица ледена.
Вътре е топло, мирише мекичено.
По стъклото дете с розово пръстче рисува. ...

Аз - весела вълничка.
Ти си носталгичен бряг,
който ме примамва
с тихата си благодат.
Аз съм палава вълничка, ...

Ливадата в сърцето ми е овършана из основи
и то от най-познатите за мен лица,
устите им големи са ръждясали окови,
защото са лишени от копринена душа...
Нима очакват да съм мека, като одеяло ...

Дъще моя, мое нежно злато,
мое искано и слънчево дете...
мое щастие, с любов богато...
дар от Бога си и от сърце...
Пред тебе, мила, съм виновна, ...

Седя си аз сега и гледам мача,
че компът ми е силно окупиран...
На теб навярно просто ти се плаче,
че в Нет-а никъде не ме намираш...
Седя си аз сега, за теб си мисля, ...

из новата детска книжка
с гатанки и стихчета
на Борко Бърборко
Стъклата зимни кой така
изкусно ги е изрисувал? ...

В далечен град, по улици, с които бързо свикваш,
снегът разхожда се, оставяйки зад себе си следи.
Застанал зад волана, през прозореца надникваш
със поглед друг и виждаш път... но трогва, че вали.
Вали красиво, а песен поомръзнала звучи за фон. ...

"Отскубнал бих сърцето си..."
Шандор Петьофи
Сърцето от гръдта си
ще изтръгна, хора!
(И без това на вас принадлежи) ...

Беше хубава вечер. И светла.
Пълнолунна, с лилава основа.
На звездите смълчани приветът
бе намигване, като на своя!
Всичко беше изпипано точно. ...

Ангел си
На облак бял се нося
и летя в една посока
окрилен от любовта ти
в безкрая на копнежа! ...