Мобилис ин Мобили
“Mobilis in Mobili”
Подвижен в подвижното,
зелено, газ, (газ!) - до дупка педала,
страх, горях, бях, ненавиждам, ...

В Рила планина, посред гората,
мечка спираше до мравунЯка,
слагаше връз него свойта лапа,
после я облизваше с език.
Милиони мравки тъй излапа! ...

Не само, защото беше огромен,
задушен от смог,
не желаех да бъда
част от него. Изпитвах страх и
не ми бе достатъчен... ...

Хмм! Сега да не си помислите, че се оплаквам, ама...
Отначало ми се струваше голям бонус това, че работата ми всъщност не изисква никакво по-сериозно усилие от дрънкането с дружки в скайпа и проверяването на служебния имейл за в случай, че някой реши да провери има ли живи хора тука аджеба. И донякъ ...

А времето в косите ми е спряло,
лукаво във очите ми се вглежда.
И чуди се защо съм посребряла,
и пита ме дали съм помъдряла.
А аз преструвам се, че го не чувам. ...

На Тодор Трайчев
Вървиш без страх по своята пътечка
и знаеш: всеки Божи ден е празник.
В душата ти е светло - няма вечер,
защото песни в нея не залязват. ...

АКО МИ ГОВОРИШ, КАКТО МИ ГОВОРИШ СЕГА
И АКО МЕ ГЛЕДАШ С ТЕЗИ ЛОШИ ОЧИ
ЩА ЗАБОГАТЕЯ И ВСИЧКО ЩЕ ТИ ПРОСТЯ
А В ГРОБА ЩЕ СИ СПОМНЯМ САМО
ЗА ДЕЦАТА СИ….

I see you
I'm sitting across from you
I'm dreaming of the things I'd do
I don't speak, you don't know me at all
For fear of what you might do ...

Staind - Nothing left to say
Talk To Me
You Never
Talk To Me
Do We Suffer ...

Огънят догаря в старата камина,
есента донася аромат на зима,
прозорецът - отворен, свещите трептят,
вятър кърши клони и листа летят.
В стаята небрежна, под една картина, ...

В ручей някога рибар един
рибка улови за своя син.
Нежна и с опашка разноцветна,
той в аквариум сама я метна.
Тъжно, клето, мъчно ѝ било -- ...

Във вените ми биеш полудяла,
със дяволи подгонила съня ми.
При теб се връщам, вечно закъсняла,
любов - извезала дланта ми.
Съдба си ми и орис, и омая. ...

Посвещавам на младото поколение
българи, които ще станат космополити,
но няма да знаят героико - трагичната
история на своя народ, ако ние не им я
разкажем. ...

ПИСМО ДО БЪДЕЩЕТО
или
Едно тъй неочаквано завръщане към себе си...
Опит от Виктор БОРДЖИЕВ
Здравейте, Деца! ...

Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...

отстъпват притулени в мрака
мислите ми наранени...
стаена болката от тихо безпокойство
вместо кръв тече във вените ми...
а разплакана душата ...

Благодаря ти за нощите, в които
слушаше риданията ми безкрайни
и за нещата, които ти казвам,
а ти превръщаш във тайни!
Какво би било, ...

Луната мъглите разкъса,
разтвори червено око.
Годината, толкова къса,
облече протрито сако.
Русалки в гората играят, ...

Не ме кори, приятелю, че искам
да се усмихвам в тези времена,
не ме кори, че искам да наплискам
лицето си със изворна вода.
Напук на всяка земна мръсотия, ...

Благодаря ти, Любов!
Знаеше за желанията ми,
познаваше смеха ми,
познаваше и сълзите ми,
играеше си с чувствата ми! ...

По здрач излизаш ти,
оголваш острите си зъби,
бавно впиваш ги в плътта ми
и пиеш от кръвта ми.
По здрач излизаш ти, ...

Дали да прелистя тъгата
и другия ред да чета?
Дали ще остана жената,
изчезнала тихо в нощта...
Дали да се скитам в полето ...

Уви! Всички многообразни сериозни обяви за сериозни запознанства в крайна сметка могат да се обобщят само в две:
От силния пол:
“Самсон търси Далила.”
От нежния пол:
“Дездемона търси Отело”.

Любонта си отиде...
Светъл е денят, тъжна - нощта.
Грее слънце, грее луна.
Една душа страда загледана
в света - пълен с толкова лъжи. ...

Тя лети из простора.
Необятност загребва с крилете си.
С всеки тласък нагоре, нагоре,
покорява небето.
Тя е бърза и силна. ...

И аз исках да летя в онези
синеви небесни.
Исках да сме залепени
и да сме неразделни.
Исках да летим над рая ...

Без себе си...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...

ІІ
Дружината навлезе в малкото смълчано селце строена и в ритъм като окупационна войска. Отпред, разбира се, вървеше оркестърът и свиреше „Месечина” – любимата песен на Грег. Аврамов от време на време гърмеше с пушката, след което надаваше бойния възглас „Ой, ой”, за да е в тон с песента. Борсата ен ...

намерих пеперуда
измъчена
оранжева
красива
и уплашена ...