Въздишки
Колко самотни души
времето ще разтуши?
Снежни вихрушки, злини.
Страстни, невероятни вълни. ...

От самото начало си бях просто аз,
вървях по улици и дъжд вали ме,
чувах единствено моя собствен глас
и никой по пътя не знаеше моето име!
С годините трябваше сам да израстна, ...

Залезът вечерен си отива
сред облаци с меден ореол,
денят отминал той прикрива,
в безкрая лъчите си набол.
Воал полето ще покрие, ...

Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...

Погалих с пръсти по косата Спомена,
а той, горкият - в радост се разплака,
избрал всред лятото отново, синьото
да пусне нов животец във душата ми.
А щом е лято, знам, ти влизаш в него, ...

Бяла забрадка, обграждаща бяло лице.
Огнени, тъмни очи, сочни устни.
Дъхаво цвете в гъсти коси.
Бели ръце и нозе,
везана пазва, пъстра престилка. ...

Ще уталожим малко скоростта.
Ще се усмихнем.
Ще поседнем даже!
Ще забележим форми и лица
и забелязани ще се окажем! ...

Понякога спирам мига и замръзвам.
Животът забързан тече покрай мен,
а аз, като кораб към кея привързан -
посрещам, изпращам безброй ветрове.
Очите попиват на мрака тъгата. ...

Понякога живея на инат,
понякога умирам и го искам,
разбрахме се с живота-тарикат,
че всеки ще играе прима виста.
Опитахме със теб какво ли не, ...

стихове:
1. Сребрист... почти метален;
2. Случаят е спешен( или Сезон за мъртви птици);
3. Сълза на кон
* в изпълнение на Павлина Йосева

Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...

Клошар
Хората ме презират
и за отвратителен намират,
бързо ме подминават
и покрай мен не се застояват. ...

Отиваш си, не мога да те върна,
прощални думи няма да изричам,
в миг всичко минало се преобърна.
Ще мога ли да спра да те обичам?
Прозорец, празна стая, тишина, ...

Преминах като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
безгрижно да нощува, от никой недокоснат! ...

Не ме мисли –
когато дойде вятърът, ще си замина.
Не ме жали –
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини – ...

Българската Коледа
Не пием текила
на разсъмване,
а пием „греяна”
на мръкване. ...

ДЪЛГИЯТ ПРЕХОД, РЕФЕРЕНДУМЪТ И СВЕТЛИНАТА В ТУНЕЛА
Около 10 ноември чух г-н Ж. Желев да си спомня онези първи дни след най-емблематичната дата от най-новата ни история. Тогава, когато Берлинската стена падна, а с нея се сринаха и илюзиите на управляващите на изток от нея. В онези дни по света и у на ...

Вече съм във втори клас,
знам да пиша и чета,
математиката скучна
смятам си я - хей, така...
А и госпожата строга ...

- Колко струва да се влюбиш?
- Болка цял живот.
- Но как така?
- Ей така.
- А да се влюбиш без да плащаш с болка цял живот? ...

Ще разроша косите ти,
риск,
и колана ти-страх
ще разкъсам.
Ще измия очите ти ...

Майчице, изстрадала и силна,
ангел земен на белите ми дни,
даряваш ме със щастие обилно,
макар цената да боли.
Прости за всички мои грешки, ...

16.12.2009
Да, вярно e, че празник идва,
но идват също тежки дни,
в които счетоводната година
да се приключва отреди... ...

Поддържай трепета
в душата на жена!
Но знай, че тя е
област необятна!
Надежда сееш ли, ...

Ключа дадох ти
Не да ме заключиш
Любовта отдадох ти
За да ме научиш
Как да не изгарям ...

Напомни ми тази вечер да му кажа
защо при мене веч не идва музата...
Защо ли нощем не заспивам,
в съня си тебе или него прерисувам,
за кого мечтая и умирам, ...

И още едно лято ще си отиде!
Годините препускат
като прелистените страници на книга.
Ще залезе слънцето,
ще скрия в скрина роклите си, ...

Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност. ...

Искам да ми обещаеш нещо и да кажеш “Заклевам се, ще направя всичко възможно да го изпълня”, тогава, аз ще ти повярвам и няма да се сърдя, ако не успееш, защото ще знам, че нещо наистина сериозно те е възпрепятствало...
Аз съм нещо като Сладък Ноември.
Не, не се уплаших и не протестирах срещу опреде ...

Днес семейството беше заедно на пазар. Тук се продаваха най-хубавите коледни дръвчета. Малките елхички, борчета с остри иглички, очакваха децата да си изберат едно от тях. Всички бяха от изкуствена материя. Можеха да се сглобяват и разглобяват лесно. Родителите чакаха децата да решат.
Ето голяма, кр ...