Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно, ...

Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...

ЛЮБОВ
Колко явно си отиваш!... И се връщаш тайно пак!...
Сто защитници на Тива няма да те спрат пред праг!...
Ти зачеваш с тайно биле, правиш земни чудеса...
По челата, с вик родилен, се превръщаш във роса... ...

Познавам те по самота
Единствен белег
еднолична истина
дочаквам те по самота
очи не гледам ...

ОГЛЕДАЛОТО
Той бе забравил своето лице. Не бяха го извеждали отдавна.
Понякога опипваше с ръце страните си – замислено и бавно...
Отказа се от острия бръснач - дори и във ръцете на бръснаря.
И спомените в стихналия здрач оставил беше просто да догарят... ...

Посвещавам
на Христина!
Ако теб те няма
и изгубя твоя нежен плам,
в тъжните очи на мама ...

Любовта ми проговори в просъница
и ме накара да докосна звездите.
Протегнах се със всички,
сили... и помилвах луната.
Без да искам.

Знай, усмивка не всеки притежава,
защото тя при раждането се дарява.
И както рицарите преди години сто,
пази я, с нея ти сътворявай добро.
Усмивката разтопява и ледове дори, ...

сияят мечти
облак тревожно пълзи
перлени капки
посипани надежди
върху житейска везна ...

Гледам тавана -
паяжините слизат все по-ниско.
Гледам небето.

Мили Татко, пак е зима
тука долу на земята,
ти в такава си замина,
скочи на смъртта в шейната.
Все се каня да те питам, ...

Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...

Понякога обичаш да боли,
понякога сълзи се стичат от твоите очи.
Последни сцени виждаш ти,
преди да осъзнаеш, че тя отново те рани.
За пореден път спира ти дъха, ...

Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха – ...

На лицето ти искам да извая
с устни розови лунички.
С веждите ти аз ще поиграя.
После с мигли, скули и брадичка.
От приказките усмивката ще взема ...

Весели празници
Все някога в живота ни се случва
Едничко чудо да ни сполети.
Със своя феномен благополучва,
Естествено, в сияние блести. ...

"Коя си ти?"
Изхвърли ме от живота си,
а аз обвинявах себе си.
Приех, че само аз съм виновен
и давех се в тъга всеки ден. ...

Капчица от вагиналния ти сок
се стича по устата ми засмяна.
Продължавам да трептя във амок,
гледайки ти тялото - премяна.
От вълнение те стискам дружелюбно ...

Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...

Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.
Дърво без корен ли си - нямаш нищо. ...

Между двама ни вратата е затворена,
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения, ...

И когато събарям стени.
И когато ме спъват и падам.
Когато без теб съм, недей ме кори,
тогава сама съм и страдам.
Когато се сипе дъждът. ...

Ледени пръсти
стискат храста, побелял
от болка и страх.
...
Живият огън ...

Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира, ...

Напиши ми стих
за левче!
Един такъв, че да
вълнува!
Мога да страдам ...

/ провокирано от ALISA /
Последен идва цветарят...
Цветарят винаги идва последен.
Цветята му, те изгарят,
а пък очите му - ледени... ...

Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...

Топли устни,
очи закачливи
и ръце – криле на птица.
В усмивката сякаш си скрила
копнежа по обич истинска. ...

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си. ...

Ти бе толкоз мъничка и нежна,
как успя да се влюбиш във мен.
Туй е толко красиво, но грешно,
сякаш ме приковава в цимент.
Всички казваха колко сме сладки, ...

A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко ...

Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...

... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна, ...

Есен
Седя на пейката във парка
и гледам детската пързалка,
замина си есента
и няма навънка деца. ...

Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван, ...

В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...

Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...