Untitled 3 (final episode)
Забелязал съм, че всеки път като седна да нахвърля някой друг ред, го правя с някакво необяснимо очакване, че ще се получи нещо поне толкова поносимо, че като го чета след това, да не се хващам за главата. Рядко се получава. Но не е това лошото. Все пак си имам телевизор, ...

Дъждът няма край.
Безброй звезди.
Едно небе.
На слънцето лъчите
нямат чет. ...

...Няма те и толкова ми липсваш...
В душата ми е мрачно и боли...
Жадувам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали!
Признавам, че без тебе аз не мога! ...

В сърцето ми е тихо. Влез на пръсти!
Не чукай и не вдигай много шум!
Изплашиш ли го - може да се пръсне,
да нарани и теб ужасният му грьм.
В сърцето ми е тихо и студено. ...

Сърцето ми более от любов,
а трябва да си тръгна, но не мога:
кипи страстта, в гърдите ми - тревога
и див копнеж, и сатанински зов!
Прегръщам те - тъй ласкава, но клета; ...

Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето ...

Ти не си какъвто беше,
няма спомен от преди!
Ти беше мил и скъп приятел,
сега си друг, нали?
Липсваш ми, защо да крия, ...

На Спас
Така красиво си ме омагьосал…
Да бъда твоя… С дух… С душа и тяло…
На теб да са наречени несънните ми нощи…
И само с теб да бъда… цяла… ...

Не ме съди за всяка грешка,
не ми се подигравай за мечтите,
че всяка болка е човешка,
не знаеш как тежи ми във гърдите!
Не ме съди за всички нощи, ...

Не, никога не бих оневинила...
тебе, Любов - такава малка капка,
която и днес душата ми е напоила
и пази мислите ми като шапка -
невидими за злостните очи. ...

Сърцето си на вятъра
аз дадох.
О, как го завъртя
в крилати танци.
И цялата земя се залюля ...

Мома хубавица любя аз,
мома млада, синеока,
с тънка снага тополова,
с черна коса катранена.
Аз по нея луд лудея, ...

В мен не остана вече сила
да бъда онази Хипсипила,
която изгаря бетонни мостове,
която живее в къщи без основи,
която, свръхзвукова за своята душа, ...

На път за виртуална среща,
с усещане за подсъдимост,
запалва ароматни свещи,
отпива глътка тъжно вино...
В самоирония прелива ...

В страстите горещи
изгубена сега,
лутам се аз нощем,
а денем съм сама.
След залеза фалшив ...

През деня отлитам,
Слънцето да питам,
нощем скитам -
Теб ли викам?
Във душа ми - ...

Запали ми ти цигара,
о, робиньо в моята душа,
и пълни ти чаша до забрава,
за да забравя болка и тъга.
Смей се пак, робиньо, ...

Родих ли се, та силно да прегръщам,
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...

Обичам те, когато гледаш в очите ми. Обичам те, когато ме докосваш. Обичам те, когато ме прегръщаш. Обичам те, когато ме отблъскваш. Обичам те, когато се усмихваш. Обичам те, когато плачеш. Обичам те, когато си до мен. Обичам те, когато си далеч. Обичам те, когато спиш. Обичам те, когато се събуждаш ...

Есенно почистване
Гола дойде Есента, обезлистена,
донесе със себе си дъх на мъгла.
В краски на сиво танцуват ми мислите
и пишат със пръсти по прашни стъкла. ...

ВРЕМЕТО
... И времето е спряло в мисли клети –
застинало във сянката ни чака.
Изплитат нишките на страховете
паяжина лепкава във мрака. ...

Отново беше лято и аз отново трябваше да прекарам 1 месец с баща ми. Такава беше уговорката, която той и мама постигнаха пред съда в края на бракоразводния процес преди 14 години. Един месец с човек, който почти не познавах в средата на лятната ваканция. Животът ми беше ад. Сякаш бях убила човек и с ...

Нова перспектива
Усещам солените вълни
как се разбиват в кожата ми.
И се усмихвам с въздишка,
защото знам, че никога няма да победят. ...

11 ноември 1918 бележи края на Първата световна война. Но преди да се стигне до подписването на примирието чувствата са били различни. Джон МакКрей, офицер от канадската армия написва рондото In Flanders' Fields по повод смъртта на приятеля си Алексис Хелмър, също офицер, на 3 май 1915:
In Flanders ...

Но ти не спирай да обичаш,
каквото да ти струва пак това.
Защото, който се бои да страда,
никога не среща любовта.

Когато светлините вечер угасват
и капките дъжд забарабанят по стъклото,
отмивайки плавно грима и доброто,
страхът и надеждите бързо нарастват.
А, засегнато, егото в мен призовава ...

Тежи... На гръд ми като камък
полегнала е черна мъка
и с своя адски, пъклен пламък
гори ме черната разлъка.
Във гърло буца е застала, ...

Опитах се да напиша поредния ред,
ала думи нямам вече за теб.
Безмълвни мислите стоят,
дума не обелват, все мълчат.
Безусловно вярвах в тебе ...

Огнени
души
две
в стих
възпяха ...

Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...

Чуждата в огледалото ме изучава
със своите малки зли очи.
Вече и ден не минава,
без тя да ме следи.
Всяка витрина, всяко стъкло ...

Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...