О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...

Повярвах в теб.
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...

В живота правих много грешки
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...

Самотник с разбита душа
върви с надежда в ръка.
Мрачната улица пуста,
а покрай него хора препускат.
Крие лицето с ръце, ...

Защо всеки с теб се ебава,
какъв е този скапан свят,
каква е тази държава?
Мислят се за силни и се перчат,
притискат те до стената ...

Уби всичко красиво.
Превърна живота ми в ад.
Унищожи даже мечтите.
Срина ме до валат.
В пустиня пареща ме превърна. ...

Животът е изпит безкраен
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...

Дворецът се издигаше на брега на морето. Когато принцесата отваряше прозореца си, виждаше синьото небе и синьото море. Винаги това синьо я изпълваше с щастие.
Царят изпълняваше и най-глупавите прищявки на дъщеря си. Но сега беше решил да я омъжи и не отстъпваше. Не искаше да чуе протестите ù.
Принце ...

Не можеш вятъра да вържеш,
нито времето да спреш.
Не можеш без думи да говориш,
нито съдбата си да промениш.
Не можеш безкрая да зърнеш, ...

Кафявото е в твоите очи,
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа, ...

Липсваш ми...
Прибрах се и заключих. Сама.
Приплъзва се през фугите на пода
една отровна тишина.
Наливам си уиски с лед и сода. ...

Върви си!
Тук не ще се чуе смях отново.
Върви си!
Недей дори да казваш сбогом.
Искам гнева си аз да излея. ...

Живот
Колко бе лесно
в детската градина -
прекарвахме чудесно,
без да ни е грижа. ...

Под големия син хоризонт
в тази нощ на мъгла и на дъжд
екранно пътеката свети.
Целувам камъка оброчен.
Като змия от кожа се изнизва ...

„Не се нуждаем от обучение!
Нямаме нужда от контрол над мислите ни!
Без мрачен сарказъм в класната стая…
Учителю, оставете децата на мира!
В крайна сметка това е още една тухла в стената!...” ...

Ще чакам
Не идвай при мен от жалост,
не идвай при мен от вина,
не изричай думи нахалост -
аз не бих понесла това! ...

“Ам чи тъй ди, чи ко ся…”
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...

Най-после се случи! Беше го чакала с години. От момента, в който подаде документи за осиновяване. Все чакаше, чакаше... Представяше си как носи бебето вкъщи, как му показва стаята му, пее му песнички...
Най-после й се обадиха... Е, не беше бебе (за да има по-голям шанс,а бе посочила по-широка възрас ...

Интимно
Теб ще превъзмогна!
Мъката ще надживея!
Ще изтръгна всичко,
свързано със двама ни. ...

Зад рамото ми – всичко в бяло,
поле, перваз, криле на птици,
душата ми - и тя е уморена,
не мога да я храня все с трошици...
Денят си тръгва бавно като спомен, ...

Изгубил
Вълчо апетит.
Добил
вид на пребит.
Толкова бил зле, ...

Караше по улиците вече от часове. Не че му беше интересно, просто нямаше какво да прави като се прибере. Онази негова квартира, мрачна, с мухлясали стени, тясна... Не, не, в колата му е по-удобно. Беше изморен, тази работа го съсипваше. Не очакваше да е толкова тежко, когато пристигна тук преди 2 го ...

Сбогуване с тишината
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...

Седя съвсем сама,
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...

Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...
... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)
Та значи като цял ...

Днеска имам ден рожден!
Гости чакам цял отбор, та
няма по-щастлив от мен.
Я, каква си имам торта!
Но съм малко недоволен. ...

Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...

Познавам това,
да те мачка живота.
Познавам това, от любов да гориш.
Познавам това, по душа как се хлопа,
с години познавам ...

Гащичките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...

МОРСКИ СВЯТ
Гмуркам се в морето
Със шнорхел на лицето
С бутилка на гърба
Плувам към ръба ...