На екс
Внезапно започна.
Внезапно приключи.
На екс те изпихме, любов!
А трябваше глътка по глътка, ...

Погледнах от балкона на самочувствието си.
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу - при другите.
Реших да пропътувам зимата. ...

Още съм жива
Затвори очи и кажи,
че съм още там
дълбоко в сърцето ти...
Само аз, нали... ...

Заваляха сухи, есенни листа
и скоро целият намръщен град
заплува в есенната пъстрота
на нашия нестихващ листопад.
Разперихме изсъхналите клони, ...

Тишината говори
колко ненужни са думите.
До ушите на глухите те не достигат.
Изпреварвайки вятъра,
те отсичат крилата му, ...

Не казвай кое е красиво...
Едва ли си виждала красиви неща.
Сърцето ти бие, почти като живо...!
В сърцата на всички над тебе сега.
Стани да се видиш, бяла, изящна, ...

Думи, думи грешни, святи...
порой от мъжка суета,
сладки, ласкави слова,
за душата ми познати.
Думи, думи, само с тях, ...

Понякога се сливам със дъжда.
Със капките заспивам във съня си.
От ручей ставам буйната река,
флиртуваща с брега на мисълта ти.
Докосвам думите-вълни ...

Родителите на близначките купуваха всичко по две. Две блузки, две полички, абе всичко по две им купуваха. Но купиха само една топка. И как само скара двете деца тази топка.
- Моя е.
- Не, не е твоя. Моя е.
Дърпаха я, Блъскаха я и топката, нали е пълна с въздух, се пръсна от яд. Изпусна въздуха си.
- ...

Пристъпва тихо, среднощно
онази, която наричам - Любов.
Със целувки сладки - нежно ухание,
върху устните разпъпил се цвят.
Със очи, в които потъвам - ...

Преките пътечки - те не са добри
и са твърде кратки и водят само към беди!
Преките пътечки имат силни удари
и понякога те водят само до кавги,
на легло те събарят, ...

Твойта болка е и моя,
хванати сме в неин плен.
Задушава и изгаря
страстите ни нощ и ден.
Гостенка е нежелана, ...

Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! - ...

Заслужи си един добър приятел
плесник по бузата от моята ръка.
Изумен, навярно не е смятал,
че в спора ни ще реагирам аз така.
Но как да го оставя да говори ...

Щастлив съм, Муза си намерих,
за нея аз къде не се катерих,
високо горе в планините,
пребродих даже и горите.
Прегръщах тръни и бодили, ...

Изповед
Господ гледа, Господ чува всичко! -
казват старите ни баби,
но ще излекува ли един дух
човешките ни смъртни рани? ...

Защо всеки гледа в очите ми?
След уморителния ден
погледите пак са върху мен.
Всеки втренчено гледа моите сълзи,
всеки иска нещо да промълви. ...

Моли се тази вечер за мен,
да се спасят духа и душата ми,
утре ще докажа, че съм и тлен,
а на площада ще показват главата ми.
Тази вечер вземи ми прости, ...

Miley Cyrus feat Nick Jonas-Before the storm
I know this isnt what I wanted,
never thought it'd come this far,
just thinking back to where we started
And how we lost all that we are ...

Защо пристигаш пак в съня ми?
Не тръгна ли отдавна,
завинаги оттам?
В градина, пълна с бурени и тръни,
в горещо лято ...

Тази нощ с нищо не е по-различна от вчера.
Същата стая, скучна маса, самотно легло.
Леден вятър зад прозореца потен трепери,
сто бляскащи свещи, смачкан лист и перо.
Тази нощ пак си с мен и ми хващаш ръката. ...

Оригиналът на това стихотворение е в четиристъпен хорей, за превода използвах петстъпен. За съжаление на места преводът се отклонява значително от оригинала, добавяйки повече драматизъм и донякъде заглушавайки спокойното звучене. Благодаря на ПЦ за високата оценка. Иначе не бих публикувал:
Blue Rose ...

Бурята, бурно ревяща,
във хор с ветрове подивели пищи.
Сопата си, гръмовно трещяща,
свирепо размахва, прехвърчат искри.
Плесници запляска, дебели, поройни - ...

Judas Priest - Close to you
So many years that we were one
So many things we've done
The memories alive
But most of me has died ...

Всъщност кой си ти
Преди двадесет години, в една есенна привечер и в тяхното ведомство
се провело отговорно съвещание. Осветлението очертавало хаоса. Абсур-
дът и реалността се вкопчили в неприлична поза. Реалността била отдолу.
Казали им, че ще стоят в залата, докато дочакат демокрацията. Докато ча- ...

Благодаря ти, приятелко добра,
за това, че беше до мен.
Ти беше светлина
във всеки труден момент за мен.
Радвам се, че сърцето си за мен отвори, ...

Накъде...?!
Не... Не ме моли да остана...
С теб се чувствам сама...
Тялом си тук, но духом те няма...
Ти си далеч, а не тук и сега... ...

Насаме със самотата
Ти си далече някъде в нощта,
а аз съм тук - сама със самотата.
И образа ти, сякаш от свещта,
отблясъците пак рисуват по стената. ...

Обикновено си представям една тиха улица и един прозорец, който свети. Много обичам да наблюдавам този светещ прозорец, защото нощем светлините имат особен аромат. Понякога там се мярка силуетът на J. Това е важно, понеже по време на грипната епидемия силуетите са обърнати гърбом.
Но тъй като днес в ...

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...

Не пламъчета, огън запали,
макар и тортата да липсва.
Защото, знай, вечно ще гори,
такава жар не писва!
И не смях, усмивка заложи ...

38.
Карлитос продължи да ме изяжда с поглед изпитателно. Сигурно наистина се чудеше, на кого аджеба му е притрябвало да организира бомбени атаки заради мен, ако не представлявам нищо повече от това, което изглеждам – една бременна никаквица с налудничаво поведение. “На тоя думата приятелство сигурно ...

Устните, когато във „последно сбогом” затрептят
и очите влажни през сълзи напрегнато се взрат,
две ръце една към друга ще посегнат, натъжени,
две души самотни ще останат наранени.
Две бузи мокри, мокри и солени, ...

Съдба, какво този път ще ми покажеш,
сън, мечта или реалност,
кого ти отново ще накажеш
за непроявената към теб лоялност.
Кой сега станал ти е враг, ...

(Из цикъл "Вицове в рими")
Голяма Пушка рече да се жени.
Хареса си Голяма Месечина.
Той срещна я сред мурите зелени
веднъж, когато тя случайно мина ...

Глава пета
І
В късното есенно утро гората бе притихнала и смълчана като вглъбен в себе си поет. Бледото слънце докосваше плахо върховете на дърветата, страхувайки се сякаш да не подпали жълточервената им окраска. Вятърът си бе взел почивен ден и листата потреперваха само докоснати от някоя птица или ...

ЛИСТОПАД
Прегръща вятърът снагата ми,
трептя под тънкото палто.
Толкова е лекичка душата ми,
като есенно листо. ...

Щастието носи болка
Нощта бе мрачна и дъждовна. Черни буреносни облаци сякаш се биеха безмилостно, сипеха светкавици и гръмотевици като удари срещу врага. Вятърът постепенно се засилваше, а дъждовните капки ставаха все по-големи и многобройни. Едрите капки, които се разбиваха по прозореца, сякаш иск ...