Нарцис-Цвете. Прекрасно, слънчево, ярко,
с тънко стъбло, но жилава същност,
с нараняващи остри листенца,
загадка-душа и пленяваща външност.
Странно вълнуващо, но и твърде естествено, ...

Не плачи за мен, когато си отида,
те - сълзите твои, няма да ме върнат.
Във небето при звездите ще ме виждаш,
нежен вятър вместо мен ще те прегърне.
Не плачи, сърце, дори и да ме няма, ...

И в снега ехтят стъпките,
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди - ...

ЕЛА, ЧЕРВЕЙЧЕ!
Ти, червейче свито,
което неспирно гризеш
в най-скритото скрито
на мойто невиждано вътре, ...

Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...

Надежда
Без децата къщата е пуста.
Духът ù бързо я напуща.
Стените зелени са студени.
ПеВеЦе-то въздуха не пуща. ...

Толкова е прясна тази песен, че още не съм я кръстил. Мола ви, ако попаднете на нея, предложете нещо... За сега за нея знаете само вие и аз. Дано утре не е така. Ще разгледам всички предложения и ще пиша на най-сполучливото.
Ваш:
Тодор

Добро утро
Слънцето не ще изгрее
без твоята усмивка!
Без гласа ти
мъртво, тихо е в света. ...

Самотата - негатив и просветление
Далеч от себе си
откриваш дните си
Ъгълът злосторен
пак ли тебе чака ...

Забрави ли?
Забрави ли?
Дълбока синева
и чайките в очите ми,
отлитащи, ...

Навън така е мрачно, денят е уморен
от сивите въздишки на небето.
Студът, със пръсти вкочанен,
на капки сякаш се процежда.
Шумят коли, забързано пухтят ...

Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...

БЪРЗАЙТЕ... И ЧЕТИРИТЕ!
Хайде, тичайте - и четирите!
Само тате да не разбере.
Утре във неделя
ще отбиеме при леля. ...

Замълчи и сбогом не ми казвай,
те, очите ти, говорят
и го повтарят без да спрат!
Имах те за кратък миг в живота,
шептях името ти във нощта, ...

Прокълната
Отново си тук!
Защо?
Не виждаш ли, че мястото ти не е тук?
Това е домът на прокълнатите! ...

ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...

Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...

Любовта ни знае как
Неведоми пътища изгревът буди.
Разбърква мечтите ни и се чуди -
с печата на прошката кой да бележи?
Попътните страхове са копнежи. ...

Една любов завинаги остава
в душата нежно да боли.
В огнището огънче остава,
жерта да пали, да гори.
Една надежда нежно ни подканя ...

Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си, ...

Събудих се от сън
и ти бе там навън,
имаше блясък в очите ти
и на устните гореше
една целувка, отправена ...

Фалшиво
Пеят днес камбаните
Замръзнали под ранно пролетния дъжд
Накацали ги погребално враните...
Аз хвърлям камък ...

Не бих отнела
мъжката ти сила,
не бих те впрегнала
в хомот,
не си Самсон, ...

КЛАНЕТО НА ПРАСЕ
Намаляха хората в Ново Градище и за добро, и за зло. Майка много трудно намери касапи да заколим прасето. Добре, че по коледните праз­ници си дойдоха мнозина от градовете. Двамата синове на един съсед, бай Христо и аз, трябваше да свършим работата.
Събудих се като пропяха първи петл ...

Думите са вече само твои!
Моите пресъхнаха в нощта.
Носиш в тях емоции с прибоя,
от бурите на влюбена душа...
Чакам ги. Ще бъда търпелива, ...

Не се прощавай с мен, защото аз оставам,
ще живея тихо в онзи ъгъл, дълбоко във душата,
ще бъда тих и тишината аз ще бъда,
ненарушавайки онази, черната ти мъка.
Погледнах през прозореца и сянката ти беше там, ...

АХ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ...
Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора! ...

Снежна дреха
следи от грайфери
цип към джоба на земята

Цвете красиво с мъдрост вековна
за оцеляване, сила - руна съдбовна,
носещо хубост на бедни и слаби,
красяло и богаташки високи огради.
От бяло, розово, до лила и червено, ...

Завърза ме,
безсрамно в пропаст ме завлече...
бездънно врече ми се
и обрече на самота целувката ми блян...
насече моя плам с кинжал...

От сутринта задуха този вятър. Първо подгони птиците. После леко слезе в клоните на дърветата и ги разлюля. Листата бяха жълти и той ги издуха. Те полетяха към земята, но той и оттам ги поде и понесе към оградите и стените на жилищните сгради. Гледах всичко това от терасата. Реших да отида при вятър ...

Свит в ъгъла срещу прозореца
на тази празна стая,
спотаил дъха си,
наблюдавайки дъжда навън,
сподавил болката, изгаряща сърцето, ...