Очакват ме, зная...
Очакват ме, зная, във мрака
брезичките нежни, самотни.
Единствено срещащи влакове
с приветно помахващи клони. ...

Познато, нали...
Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло. ...

Пее изворче
във моята душа -
песен нежна,
но превръща в
сила несломима ...

Добър вечер, госпожо Надежда,
мислех, че си умряла,
отива ти тази златна одежда,
макар да си остаряла.
Аз съм цялата в дрипи от Вяра, ...

Цяла седмица изтече.
Нямам грам въображение.
Много ми се пише вече,
а ми липсва вдъхновение.
Дали животът ми е станал скучен, ...

Докосвай ме страстно и властно,
целувай ме жадно и сластно,
събличай ме бавно и явно,
прегръщай ме нежно и небезметежно.
Обичай ме сърдечно и вечно!!!

(на мене си и който се познае)))
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...

самотна пейка
листата не видяха
телефонното сбогуване

Пиян затръшвам аз на кръчмата вратата,
към къщи си вървя с бутилка във ръка;
със стълба там сърдечно си говорим,
приятел-котка маха ми с ръка.
Вървя към нас и тихо си подпявам, ...

http://www.youtube.com/watch?v=5V1TmQTnEx8
Търсиха я, там, в тилилейските,
с води свещени, за покръстване,
да ù покажат, че безверна,
на слънце не може да пристъпи. ...

четейки текста "Сълзите на небето"
от Надя Христова
Душата ми се мъчи с векове
от злобата, от користта,
от нищетата, ...

С теб много превъплъщения имах -
ученичка, приятелка, жена.
С тези роли живях,
за да запазя жива любовта.
В нощите с теб бях всеотдайна жена, ...

Бях малка. Много малка - на годинка и няколко месеца. Когато най-накрая стигнах до касата, за да си взема билетче за моя втори шанс. Купуването на билетчето ставаше за части от секундата. Залата, в която влязох, за да изгледам филма, беше гадна. Миришеше на игли, лекарства и бях заобиколена от куп е ...

Патологичен лъжец
до болка разкрива
какво всички намират,
какво в сърцето напира
и какво всички крием. ...

Един загинал свят в очите ми роди се,
едно угаснало сърце сега умира,
едно изгубено небе търси своя рай,
една голяма болка в душата настани се,
едно ранено момиче се прощава с любовта, ...

Нестихващо…
Несресани отблясъци на залеза в косите
разстилат се край твоите ръце.
Поемаш дъх и нежно шепнеш име,
което си бленувал неведнъж в сърце… ...

Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше ...

Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...

На път към най-безумното сбогуване,
оглозгани сандали съм обула.
Не пречи, че нозете ми подуват се
(че раните зараствали бях чула).
На път към нещо болно, предсказуемо, ...

Сядаш до мен и притаявам дъх...
Поглеждаш със студени очи и замръзвам.
Докосваш дланта ми и ме облива топлина.
Ти играеш с моето сърце,
кой ли ще е победител? ...

На Йордан Кръчмаров
(един от най-големите съвременни поети на Добруджа и на България)
Някой ден няма да се върне козата…
И аз не ще се прибера.
Цял живот най-живите ще ме очакват, ...

Шумят вълните в океана
огрени в пурпурни лъчи.
По залива, в страна мечтана
отново ме повеждаш ти.
И с крясък чайките политат ...

Минах през пролетта
и лятото изпепелих!
Къде си, моя есен?
Не се страхувам!
Ще те посрещна! ...

Нека ти опиша накратко
какво остана след теб:
туптене убийствено слабо,
сърце покрито с лед.
Нека само да ти кажа ...

Паднала е звездица – Зорница,
че е огряла младото ти лице.
Ред по редом зъби се белеят,
а очите като перли греят.
Веждите ти, гайтан сърмошити, ...

Брезата срещу прозореца на Петър беше висока, тънка, с бяла, като планински сняг кора. Клоните й бяха увиснали към земята унило, а малките й листа приличаха на сълзи, отронени от поругана девица. Всеки път, когато погледнеше тази бреза, Петър си спомняше за Магдалена.
Тази сутрин той се събуди още п ...

Показвайки ми фалшиви мечти,
той блъфира...
моят измамен възлюбен.
Хей, господине - казвате,
че ме искате за своя любима, ...

„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,
веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.
Веднъж слънцето се отрази във нейните очи
и после спря да ме боли.
В очите и сърцето има място само за една, ...

Нарисувах чешма.
Водата ще тече,
докато не свърши водната боя.
Навън вали
и ще вали, ...

Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...

Луната изгря
и аз стъпих на малката лунна пътека.
Целунах очите на твоята малка звезда.
От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..
Вселената кротко заспа ...

С ангелска усмивка и ангелско лице,
като в стар измислен филм съм сега
и виждам как бавно ти склони глава,
на мойто рамо късно вечерта.
Ти недей, недей говори, ...

Не е любов това, що кара те да трепериш...
И с нежен вятър разрошва твойта коса…
Не е любов това, що кара те да ухаеш
на сляпа страст, изляна в нощта.
... ...

Не се залъгвам, че съм любима...
Нужна - да… запълвам тишината.
Цвете съм, от многото в градина,
цъфтя, преварвам с часове зората.
Не идвай да береш… преди роса, ...