Цигара. Кафе. Бял лист.
Какво да напиша? Какво?
Мисля си за… нищо.
Тишина и дим… самота.
Не съм сама: ...

Сърцето ти сега е раздвоено,
чудиш се кое да избереш?
Дали любов чиста от сърцето,
или обич, за която да умреш?
Сърцето ти сега е толкоз тъжно, ...

Добри ли бяхме,
дето днес сме лоши?
И лоши ли сме – бившите „добри”?
Кой ни показа пътя към разкоша
и любовта с омраза замени? ...

Гост беше в моите сънища цветни
твоето вярно и нежно дихание.
Ах, как потъвам в спомени летни,
но всичко за мен е като съзерцание.
Цвете в косите ти, отдавна вплетено ...

"ЧУЖДО"
Трябва ли да започваме тоя разговор изобщо,
ясно е: "Моето е мое, а "чуждото" - общо!",
таз' максима всеки я знае,
докоснеш ли "чуждо", сърцето играе, ...

Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...

Пътувам в твоите очи безмълвни,
във край, скован от лед и самота.
И само страх владее тая тишина,
орисала те силно и без време.
Безпаметно сърцето ти замряло, ...

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...

Всички спомени пазя, грижливо, във ракла,
даже мириса свеж на едно диво море.
И очите ми помнят - две изгарящи факли -
често връщат смеха на щастливо дете.
Там, високо, където тихо приседнах ...

Самота

Моята душа – разкървавена рана,
моят дух бе молещ, хрипащ и сломен.
Прегърнах те и чудото за миг настана,
ти превърна в радост моя нощ и ден!
Милувка нежна, прегръдка топла ...

Обичам те, любима.
За мен ти си всичко
на света, най-прекрасна
на планетата земя.
Най-любимата жена, ...

ЗДРАЧ
Рози, пропити със тъга,
въздух - изпълнен със мъгла.
Път без изход,
дом без вход. ...

Преминала боса
през огън и вода,
оцеляла по чудо
дори в прегръдките
алчни на смъртта, ...

26.01.2010
В полунощ да ми дойдеш на гости,
с горчивото вино мълчим,
както в нощите на страстни пости
с погледи да се опияним. ...

Тази вечер не заключвай вратата,
бял гълъб в стаята ти ще лети,
аз го пратих да те пази
от всички тези злини.
Ти заспивай, ...

Можех аз да имам птичка -
волна, бяла като сняг!
Ней аз щях да давам всичко,
стига да ù е по нрав!
Но черен демон я налази, ...

Гледам, но не виждам - блея... А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата ù - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната ...

Прости ми! Трудно, но забравих те!
Не се връщай - намразих те!
След тълго търсене - намерих те.
Но! Бързо и лесно - предадох те.
Върви си! Не се връщай! ...

ВАЛКИРИЯ
Валкирия – това е Дева, богиня от Славянско-арийската митология. Според книгите от серията “Сокровища Валькирии” на Сергей Алексеев тя има своето присъствие и принципиално значение в света на гоите и сега. Това е женското присъствие, което е импулсираща сила чрез женското естество и силата ...

Есенен пламък, пленен от съхнеща шума, разнесе аромата на прецъфнал горски пожар, докато безнотната щурчова песен тънеше в студ и бенгалски искри. Слънцето притаи скръбен поглед в безкрайното златно небе и положи лъчи в посивяло облачно ложе. Безсилни молитви разнесе загиващата фауна, а течен прах н ...

Мисълта за теб обгръща ме като мъгла
и лутам се из непознати небеса,
търся аз усмивката ти нежна всякога.
Искам аз с ръце да те обгърна
и така да бъдем заедно във вечността. ...

Сънят успя, отново победи,
но болката започна да сънува
и впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.
Маршрутът явно бе определен, ...

Екзистенциализъм
Порив! Неочакван разрив на ума.
Патос или лета в символ на плода.
Като степен – трудност на живот,
настъпили обрати и мемоари на кивот. ...

Бъди отмора в тежките ми
нощи,
опивай като вино
отлежало,
бъди от обич бухващ хляб ...

Когато си се влюбил във надежда,
умело скрила се във твоите мечти,
обличаш я в най-дивната одежда
и... вярваш - Любовта ще се роди!
В дълбокото мълчание на златна рибка, ...

сърцето ми е полудял часовник
обезглавен препускащ конник
зъл и тираничен болник
откакто чака теб
превърнах се в морска пяна ...

Зима е. Вятърът - студен.
Капки алени обагрят белотата,
снегът се сипе уморен,
слънцето отстъпва на луната.
Нощ е. Звездите - безброй. ...

Странно как снегът затрупва всеки спомен,
странно как и чувствата изчезват без следа.
Всеки миг на щастие е от студа прогонен,
във всеки дъх умира по една сълза.
Странно как светът заспива зимно време ...

Аз плача (но не като нормалните хора).
Сълзите не капят от моите очи...
И готова съм все за трошички да моля,
за фалшива любов да се боря дори!
Борих се до край! Даже и след края, ...

Здравей, Любов моя! Когато четеш това, отдавна ще бъда далеч, за да не можеш пак да ме спреш. Да, Любов, отново те чаках почти до изгрев слънце, но ти така и не се прибра. Нямах друг избор, освен да си отида. Събрах си багажа и оставих място на Самотата. Надявам се да ù бъде удобно и да се задържи д ...

Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си ...

Такава люта и студена зима,
и двамата треперим, зинзибикаме...
Тя тест е любовта дали я има,
но любовта ни жива е, велика е...
Не съм си мислил, че едно момиче ...

Снежна пътека.
Колко хора минават,
а няма следи...

Свири на моята душа
Тя може да е нежна
Като морската вълна
Тя може звук от тъпан
Да извади ...

Прегърни ме, прегърни ме тази вечер,
просто за последно,
даже и да е нередно...
после си отивай и ме остави -
полугола и безумна, ...

Недей се взира в тълпата
да зърнеш моето лице
и мислено недей във мрака
докосва двете ми ръце!
Безкрайни дни и толкова години ...