В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...

Толкова много любов
В малката
светлоцветна вселена
Залязва небето
и е бистра земята ...

Очите ми - изпепелени
криле на еднорог,
отново дирят в мен без мене
и Сатана, и Бог.
Разкъсват миглите ми време ...

Жадуване за среща и мечтание,
предчувстване, очакване, желание...
Природа, слънце, птички и милувки...
Малинки, грозде, галене, целувки...
Разбиране, шегички, нежни чувства, ...

Червената шапчица и Вълка
(сатирична адаптация)
Здравейте, мушмуроци, от една до сто години! Пак съм аз - феята на автентичния фолклор - Муца Раздувката. Ето ме бе, цяла-целеничка съм пред вас! Хайде, избършете си сълзичките, изсекнете си нослетата и ококорете оченцата, щото почвам истинската приказ ...

Сивият и скучен делничен следобед бавно се изнизваше. Лятната ваканция си отиваше, а след нея идваха досадните уроци и задължения. През лятото работех в компютърен клуб. През този сезон заведението не се радваше на много посетители, но бях доволен от заплащането, което ми даваха.
Един ден лениво поч ...

Така ме е стегнало нещо за гушата...
Иде ми като вълчица да завия.
Луната - и тя си облещила мутрата.
Клюкарка стара, не мога да се скрия.
Вече колко години ме дебне, наднича, ...

Като тръсната пепел във мивка
и животът се стича в канала,
закопнял за последна усмивка,
устни нечии здраво грабнàла...
От угарка горчива катранена ...

Ех, Боже, Боже,
и така може...
С цяла ръка
съм давала вот
на депутатите - ...

> Безмълвна, нощта се отпуска
>
> като младо момиче в очите ти…
>
> Плахо рисувам те в мислите. ...

И тъй, каквото беше - беше.
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно! ...

А ето, че се стъмва, няма как…
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би, ...

Световни сили
Стоя пред глобуса и бавно го въртя,
обикалям от страна на страна,
световни сили има по света
и ще ви ги опиша една по една: ...

Господин L. се наслаждава на своето мъдро око,
а Пийт – на младото си лице,
Господин L. чете класическа литература в малките
часове на нощта, точно преди да се родят големите,
Пийт се затруднява да чете по-рано ...

Студена, тиха, кристална тишина. Цигарен дим. Театър.Тази вечер няма звезди и съм тъжна. Липсваш ми, ужасно много. Измислих те, а после измислих и себе си и ме заболя. Мечти. Разочарование. Страх. Кратка емоция. Само миг, а после цяла вечност заблуда. Време.Часовник. Илюзия. И страх. Ужасно се страх ...

Върви си ти безбожно заслепена.
Не се нуждая от празната любов.
Върви ти по пътя мрачен,
не се обръщай веч за спомен.
Върви си, но не ме забравяй, ...

Щипка любов, щипка невинност, щипка мечти.
Моля те, изпусни подправката сълзи!
Да се почувствам в Рая щастливката,
не на този Дявол придобивката...
Изгубена... Искаща две нежни длани! ...

Тази сутрин Гьорги стана рано, за да погледа мурафета пред банката. Той се сля с тълпата и наред с другите започна да спори. Когато всичко свърши, тръгна към къщи. Мина по малкия сокак, настрани от Узунчаршъ. Спомни си, че навремето тук беше обущарницата на Колю Чизмара (К. Честименски). Минаваше се ...

Приятелю,
Очевидно, балансите между "искам" и "мога", между "трябва" и "правя", между "ще стане" и "не стана", между "сега" и "после", между "мое" и "за другите", между "деня" и "нощта", между "имам" и "нямам" и т.н. са силно нарушавани в едната или в другата посока не само при мен.
Но също така оче ...

Не ти вярвам... вече не!
Достатъчно с театъра - добро разиграване.
Аз страдам като излъгано дете,
в едно житейско предаване.
Сменяш същността си, както дрехите, ...

На лов за хищници
Спри се, Лакомнико, похапни си
от моята кървяща плът,
ела - доволно насити се!
Защо да чакаш следващ път? ...

Намрази ме когато
престанах да ти бъда сцена
и суфльорът в мен простена

Мечтая си да бъда вятър,
да мога да прескачам океани,
косите ти да роша сутрин,
да влизам в стаята ти вечер.
Мечтая си да бъда слънце, ...

Навън, небето преди да завали,
смъртта подава ми тестето - "сега раздаваш ти".
Играем карти със смъртта, залог е моята душа,
не, не питай тя какъв залог е дала - смъртта отнема,
но не дава. ...

Не помня колко време мина,
навярно се изнизаха години.
Отдавна май не съм обичала
и този път не мисля да отричам.
Не искам да се връзвам на поети, ...

Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат ...

От вчера ме държи потреса от случилото се в Хаити, даже сутринта в метрото, докато четях вестника си, едва сдържах сълзите си. Обсъдих го с колегите си, някои бяха трогнати, други - не.
Но най-много ме втресе от един радостен коментар по темата:
- Мои приятели са в Доминиканската Република на почивк ...

Скучен филм
Малки стаички, тесни прозорци,
къси зъби и дребни души -
всеки с крепост зад своята порта
и коминчето само дими. ...

Бавно слънцето се спуска
към замрялата земя.
И лъчите му опръскват
почернелите листа.
Жега страшна задушава ...

Брадясал е животът ни. Клошар.
Забравил е какво е чиста риза.
Бездомен. Ням. И без огнище с жар,
до църквата стои, но рядко влиза.
Личи си отдалече – потъмнял. ...

Целуни ме и ще усетиш,
че винаги ще бъда твоя!
Прегърни ме и ще чуеш
как сърцето ми играе!
Погледни в очите ми дълбоко, ...

Вярвах ти...
Това ще остане единствената ми грешка.
Да, бях лъгана,
но лъжите бяха толкова красиви...
Очите ти, сини като лед, ...

Планината от пътя,
който ни позна,
напомня змиорка.
Извива се нагоре-надолу,
препуска в скали и вода. ...

Като огън ме изгарят,
в пепел ме превръщат,
в сърцето следа оставят
и ума не ми връщат.
С поглед ме пленяват ...