Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш ...

От грешките се учим
Аз ангел никога не съм била,
ангелите не живеят на Земята.
Човек съм и затуй греша,
ала така усещам свободата. ...

Спираш дъха ми, когато те погледна,
за хиляден път те виждам...
и моето "Обичам те", заклевам се,
не ще да е клетва последна.
Казват, любовта била магия, ...

Неверни хора в неверни светове....
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...

Вечер е, тъмно е, тихо е,
само болката кънти!
Вечер е, тъмно е, тихо е,
но дори мълчанието крещи!
От очите тягост извира, ...

Бисерът безценен
Чувствам се като мида в черупка -
изолирана от вълшебния свят,
затворена в себе си, люшкат ме бурите
на времето, губи се устремът ...

С думи върху листа бял
Живота ще опиша цял
Живот като спектакъл
Не предречен от оракул
А простичък живот един ...

Зелената ябълка на самотата
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...

Юлето & Канибал & Гост
- Отдавна искам нещо да ти кажа,
то се промушва в белите ми нощи,
изхвърлям го сърдито на паважа,
но то се връща... пак, и пак, и още. ...

Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...

Тя винаги смразява с поглед,
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках ...

Мартеничка, мартеничка!
Долетя отнейде птичка
с пролетния лъх и ето –
днес ми кацна до сърцето.
Няма да я пусна вече! ...

ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...

не искам да обичам а сърцето
да се разлива като плачеща вълна
в която всяка моя мисъл и надежда
да се превръща във безкрайна самота
не искам да мечтая а душата ...

Сърце от камък нося в мене,
сърце, което ти ми подари,
и тъжен спомен нося в мене,
спомен, който ми тежи.
Боли ме мисълта за тебе, ...

Нямам спомени, а имам минало;
нямам корени, а съществувам реално.
Аз живея, но не оставям следи.
Без желание се сблъсквам с хора и ситуации.
Самичък. Светът е прекалено сложен. ...

Виновна съм!
За всичко.
И... за всички.
За старците -
предъвкващи корички. ...

"Аз вярвам в мълчаливата любов..."
Давид Овадия
( http://www.vbox7.com/play:ff2e7706 )
Аз вярвам в споделената любов -
във тази, дето огън в двама пали, ...

Точиларят с колелото
Крехко тяло, в дрипи облекло,
на лице с усмивка кахърна.
Немощно бута старо колело
с прикачена малка латерна. ...

Здравей! Радвам се да те видя.
Или всъщност... излъгах, прости.
Истината е, че не искам да те обидя,
а всичко друго са куп лъжи.
Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи? ...

М И Р А Ж
__________________________________
Когато езеро видиш.
Във Пустинята.
И разбереш, че е мираж. ...

Из "Перфекционисти"
За професор Заплеско няма дума непозната,
признат навред е за най-умен на Земята.
Всеки щом го види, почва да се кръсти,
защото той обича да ходи малко тъй на пръсти. ...

Пробуждане
Ще се спусна в съня ти воалена,
крехка, нежна и лека – ефир;
и със устните – топли и алени –
ще разлея навред еликсир. ...

Целувка
въздушна,
със свити платна,
непристигнала
заради вятъра. ...

Писатели за нея писали са много,
защото тя разпалва в душите огън.
Писали са за красивите ù планини
и за необятните зелени равнини,
писали са и за бурното море, ...

Всичко си има край -
и хубаво, и лошо.
И дори животът не е вечен,
даже и това, на което всеки
се надява.... ...

Сърцето ми не е крайпътен хан...
Сърцето ми не е крайпътен хан,
да влезеш, да се стоплиш малко
и после кротичко да си отидеш.
Сърцето искам за теб да бъде храм, ...

Когато си намериш Ланселот...
Времето изцвилило нощта,
разпусна гриви – хергелета.
Кънти с копита, рие над съня
и все пó ранобудните петлета… ...

Цигарата догаря. Димът грабва съня ми и го отнася някъде. Минава пет. Утрото ще почука след миг на прозореца с лепкавите пръсти на мъглата.
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...

Изпитвал ли си чувството сред тълпата от хора да си сам? Знаеш ли за чувството „самота”? Тя е пропастта, пред която заставам… Стоя на ръба, протягам ръка напред към тъмната бездна и изведнъж осъзнавам колко е дълбока всъщност. Тогава отново се връщам към действителността… към кафенето, в което съм с ...

Дъждът е самотник,
винаги
някъде скрит.
Показва се само
щом домъчнее му ...

Сянка в полумрака се промъква.
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...

Не се ли умори да ме очакваш
в напрегнатото сиво битие
и тайничко за мен да си поплакваш...
Не се ли умори, дете!
Витален съм, но кротък, благ към теб, ...

АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре кра­сотата около н ...

Хаити
Слънцето застина.
Земята забуча.
Хаити разтресе.
Срина градове, села. ...