Искам любовта да връхлети във нас,
като вятър преди буря!
Искам в див екстаз да крещим на глас -
нека страстта в нас пробудя!
Нека слеем телата си ...

Човекът отдавна на човек не прилича,
научи се мрак, а не светлина да обича.
На грозното и злото стана роб послушен
и да върши неправда е тъй изкусен.
Двуличие и неискреност в себе си посади ...

Фундаменталният въпрос на живота – „Да бъдеш или да не бъдеш”, поставен от Шекспир през 1601 г., в наши дни бива разработен от Ерих Фром до „Да имаш или да бъдеш”. По същия критерий можем да разграничим два основни вида свобода – (1) да имаш свобода или (2) да бъдеш свободен.
Притежанието на свобода ...

Aneta_kz & Lotrek
За тази, която събуждам с целувка,
протяга ръце и дарява усмивка.
За тази, която взаимност поиска,
... на която обувката няма да стиска. ...

Светът не беше добър...
... импровизирано, те
бяха в живота, но не познаваха своите нужди.
Не ценяха времето, което бе дар,
суетяха, лицемерничеха, ...

Ти си жената, с която искам да живея. Жената, с която да се смея. Върху гърдите ти положил морно своята глава. Сгушен в ръцете ти на топло. Спокойно да заспя.

Пусти са улиците в Коледната нощ,
а са пълни домовете с радост и разкош.
Виелица вие в града и в гората
и снегът пада и украсява земята!
С тихи стъпки в нощта ...

Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разб ...

От излишност
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù ...

Осъдена! Без вина и присъда...
Забити думи-стрели стърчат от мен!
Утрото пееше... и от заблуда
родена неволно се сбръчка моя ден.
Спря песента на душата ми дива, ...

В свят безчувствен аз усещах,
ридах
и се сдържах.
В бездвижен свят се движех,
осъзнах се ...

- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...

С обувките ти-бели жерави летя
по улиците на града.
От звуците им
задрямалите тротоари се събуждат.
Потрепват боровите клони. ...

Как кръвта ти кипва -
щом той се появи..
Как цялата настръхваш -
щом докосне те едва...
Сърцето ти да спира - ...

Втъкавам поредното си
нямо утро...
в собствена одежда.
Немотата...
е богата! ...

ЩЕ Я КАРАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ
От служебния вход на Съдбата
ме изхвърлиха
Закъсняла
Сама да си правя ...

Няма път обратно
От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице. ...

Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.
Не съм играла никога преди ...

5 летни тристишия
1.
Днес морето е мъж –
по брега бяла пяна.
Както при бръснене. ...

КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ
Реших да си замина. Просто тръгвам.
Дори не се опитвай да ме спреш!
Отдавна мина времето, когато
дойдох при теб с вяра и копнеж. ...

Понякога аз страшно негодувам,
че трябва с някой друг да те деля,
дори си позволявам да ревнувам,
макар да нямам право на това,
но зная, че над тебе имам власт ...

- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и за ...

В покой
Животът на една идея
Непрестанният кръговрат на
светлина, тъмнина...
Неистов обхват на добро и зло... ...

Облякох Душата си в лунна соната,
а ти я съблече.
Затворих Очите си,
а те отвориха уморени клепачи,
за да ти се радват. ...

Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти? ...

Наранени са нашите сърца,
от очите ми стичат се сълзи.
Караме се за минали неща,
защо постъпваме така, кажи!
Отваряме стари рани, ...

Eдна догаряща свещ
Една догаряща свещ - дебне в мрака.
Една догаряща свещ - тебе чака.
Една догаряща свещ - в душевно изгнание.
Една догаряща свещ - и много страдание. ...

Като лепкава гъста мъгла
неусетно се стеле омраза,
все по-трудно е здрава душа
да остане сред тази зараза.
„Вълче време в човешка гора” ...

Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...

Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена. ...

Прости за туй, че те обичах,
не исках, но сърцето победи.
Със свойта обич аз тъй привикнах,
че тежко е без твойте очи.
Аз този поглед как ще го забравя, ...

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

вдъхновено от National Geographic
Виждам хергеле,
свободно препускащо.
Волни души са!
... ...