Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...

НАЙ–ПОСЛЕ ГО НАПРАВИ
Северен вятър!
Сляпа съм в душата на Мъжа,
стъмен от лов на себелюбие,
гърбав под собствените ...

Преди да дойде старостта
и с избелялата ù дреха
да тръгна мълком през света
с една надежда за утеха,
ще дойдеш ти. Ще дойдеш, знам, ...

Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...

Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...

Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...

рисувам по водата
с тялото си
теб,
а мислите ми - крещящи гларуси,
гравират в тишината: ...

ПРИКАЗКА
Каква е приказка започнала?
Кога ли ще я дочетем?
На манастира и на плочника,
блажено вгледана във мен. ...

Твоята душа
Изваян си от светлината,
от любовта и топлината,
от красотата на душата!
О! Твоята душа ...

В днешния ден нещастие сполетя господин Цигулков. Разсеяността му изигра лоша шега - остана без любимия си чадър, който беше купил от едно посещение на Павликенския битак още в първите дни на демокрацията. Тогава все още имаше хубава и доходна работа, много пътуваше из окръга, рекламирайки едни неръ ...

И ако съм само себе си,
докато качвам Слънцето...
И ако съм нощ,
докато спирам дъха на Луната...
И ако съм само мисъл, ...

Шепа изворна вода
си откраднах в очите.
За пролетта.
Да я изплача
над първи кокичета. ...

Ето, приятел, вземи от сърцето ми.
Просто така... Затова, че ме чу.
Има от слънце, море, от небето ни,
има от пролетен звън на капчук.
Ето, приятел, давам ръката си, ...

Гар Ван вече започваше да се дразни - това философски форум на тема "Дзеня" ли е, или обсъждане на сервираните вина, които впрочем не бяха на кой знае колко високо ниво?! Тя помириса течността в чашата си и предпазливо отпи - определено отстъпваше дори и на НеЧакТолковаДоброто вино на Хо, помисли си ...

толкова нежност
около себе си сипеш
правиш нощите
светли
с какво те заслужих ...

Измислям си спасителни условия,
захваната за тях да оцелея.
Едно одеяло - да се стопля аз през зимата.
Едно дете - да ме накара да живея.
Един съпруг, за да съм потребна, или пък той на мене. ...

Цял живот работим и се стискаме,
този път почивка искаме -
ол инклузив - без нахлузване,
всички екстри - без одрусване.
Сто агенции предлагат ...

Кръг
Странна е тази късно-есенна вечер!
Нищо, че стеле мракът влага и студ,
ти ела! Поседни с мен под лампата,
дето подбира словата. ...

Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце. ...

Влюбих се! Хлътнах по него. Той, поетче някакво, измислено. Как стават тия работи, четеш нещо и си мислиш, че за теб е писано. До вчера бих се изсмяла на подобно твърдение. Виртуална любов. Ха! Че тя е само за ученичките. А съм вече на трийсет и шест.
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, н ...

Жената-кучка. Стряскащо звучи,
нито нежно, нито романтично,
а някак плашещо за мъжките уши,
за "дами" и кокетки - непривично.
Тя силна е... и много нетипична. ...

„Този белият, с диаманта, вляво... или онзи със златните резки ей там. По-голям е. Хм...”
Трябваше да мисли бързо. Нямаше време. Хосе усети как пот избива по дланта му.
- Мисли за друго, хайдеее. – опитваше се сам да се успокои. Имаше ли смисъл в това, което прави? Не рискуваше ли твърде много, може ...

мислиш ли
че си стигнал до извора ми
и ще сложиш чешма
за да пускаш и пиеш
когато си жаден ...

Умирах понякога от близостта ти -
макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!
И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...
Понякога бях твърде далече –
макар да говореше сладко! ...

Събличай ме, с поглед ме събличай,
пред твоя поглед искам да изгарям,
от мен тревогата ти бавно свличай,
аз искам да съм твоя цяла...!
Докосвай ме, ти знаеш как, не спирай, ...

Превръщам се в пустиня,
безвъзвратно, мисля, е това.
Боли, но и утешава,
защото не оставя никаква следа.
Дали само с мен се случва ...

Чуваш ли ме, спомен мой? Сред хората, забързани нанякъде и гръмогласни, сред викове и плач, и смях, сред всичките коли и клаксони, сред този непрестанен шум, чуваш ли гласа ми, тих и нежен? Виждаш ли ме, спомен мой, виждаш ли ме ясно в мрака? Усещаш ли ме близо? Там, до теб, любящото ми, топло тяло, ...

Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІІІ част
Една неделя тръгнахме на село да оберем есенната реколта - круши, ябълки, орехи, лешници. Селото ни е известно с Раковишкия манастир. По пътя имаме една спирка, където пускам Рекс да потича малко, защото иначе все го разхождам с повод. Местностт ...

Дивият кестен правеше сянка. Два дорести коня кротко стояха до него. Единият ближеше гръбнака на приятеля си. Слънчев лъч близна ноздрите на по-якия и той заудря с копита. Неспокойно закръжи около дървото. Белезникава пяна пролази от ноздрите му. От хана излезе якичък българин и се запъти към конете ...

Ръката ти
Аз не знаех, че има магия.
Подчиних се на шестото чувство.
То ми каза: „Побързай, хвани я!
Ще умре в ежедневната пустош!”. ...

Тихо е,
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала, ...

Докосване до себе си по странен начин,
допирът на пръстите усеща студ,
и всеки звук е слисан и изплашен,
без своя образ мил и глух.
Пред две очи, премрежени от сълзи, ...

Пак съм тъжна и тревожна,
сърцето ми измъчено - по теб.
Тази любов е така невъзможна,
ала кой сълзите ми може да спре.
Всяка нощ морето ни посреща, ...

От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.
И полепнах по плътта ти, ...

СЪЩИЯТ СИ
Същият си...
като този преди теб:
бори се за мен,
докато ме получиш. ...

Ти спиш сега.
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...

В боровата горичка беше тихо и спокойно. Борчетата и елхичките си говореха тихо, тихо.
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...