в златиста есен
кестенът
наметна утрото на плещите си
и се протегна.
омаяна от песните на листопада ...

Отчаян до съжаление,
свел поглед към счупената чаша,
доскоро пълна с вдъхновение,
поетът безстрастно надига глава.
Безсилен пред листа празен, ...

Събрали се представители на целия пернат свят - да порицаят орела.
Отправили забележки за поведението му. Не трябвало да напада животните и, в никакъв случай, пернатите. Трябвало да стане добър, благ, хрисим, а не свиреп и жесток като сега. Вече никой да не плаши децата си с него.
Засрамен, орелът о ...

На какъв език да ти кажа, че те обичам?! На български? Така много лесно ще ме разбереш. И няма да се замислиш какво ти казвам. А трябва! Иначе това мое толкова лесно разбираемо, обикновено до тривиалност, мило българско "Обичам те!" ще мине покрай теб, без да те докосне. Затова ще ти го кажа на чужд ...

Гостилницата се наричаше "Търговска", защото тук идваха само търговци и комисионери. Преди обед бай Георги беше предимно в готварницата. С вкусните си манджи се славеше той. Станеше ли обяд, сваляше престилката, поглеждаше тук- там, засукваше майсторски мустак и заставаше пред тезгяха. Гледаше с рес ...

Под топлите лъчи на есента -
последен дъх на миналото лято,
превръщам се на вятър и вода,
на лист отронен, с цвят на старо злато.
Мелодия в сърцето ми струи, ...

Обещай ми пролетно небе,
детелинова мъгла ми постели,
да се взирам твоя ритъм да намеря.
Сърцето сред звезди да полети,
ще бъда птица бяла в твоя ден, ...

В безвремие
притихнала, нощта
откри очи
от пелената си мастилена,
посрещна утрото ...

Жената има хиляди лица,
тъй както слънцето е всеки ден различно,
понякога ни гали с топлина,
понякога ни гледа с хладно безразличие.
Мъжете вечно търсят Другата жена, ...

* * *
Бях весел.
После
твоят път
пресече моя. ...

Ще те забравя, скъпи, обещавам -
със нея няма аз да те деля,
обидите жестоки да прощавам
не искам и не мога да търпя.
Дори да знам, че няма да отворя ...

В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...

Към Левски
Можем паметник да вдигнем
от мрамор.
Можем да те издяламе
от гранит. ...

Цикъл "Светулка на дланта"
До мене си
във сън
и във безсъние.
Като светулка ...

Аз имам теб. Ти имаш мен.
Какво да искам повече, кажи?
И виждаме се всеки ден.
Би трябвало да съм щастлив, нали?
Не си сама. Не съм аз сам. ...

И нека да е грях, любими. Нека.
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти. ...

Преди да те разплащам, любими,
с крила прекършени и душевна сиротност,
преди да заглъхне сърдечният вик
с най-тежката в сърцето ми болка,
преди лудостта да ме върже за нея ...

Дъжд с примес от сълзи отмива
годините от моята коса.
С цвят пясъчен - като на свила,
сега клони с нюанс към... белота.
Премрежен, през ресници днес наднича ...

За теб пиша, мило,
думите идват от моето сърце.
В този момент искам само
да се сгуша в теб като дете.
Нежно искам да ме галиш, ...

Забогатях, народе! Забогатях!!! Ударих кьоравото дето се вика! Не ми ли вярвате?
Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!
Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. ...

Щом чувам тишината
среднощна на града,
на пръсти влизам в храма
на моята душа.
Смирено коленича ...

The Chaos
Начало, безвремие и край,
свързани само от безконечен безкрай...
Огън, въздух, вода, земя -
въртящи се около невидима сфера... ...

Не те търся аз -
търсят те ръцете ми....
Не те моля аз -
молят те очите ми...
Не те викам аз - ...

Затворих
всичките врати
в сърцето си
и коленичих
със премрежени очи... ...

Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита. ...

И казваш...
много ме обичаш -
без мен животът ти ще спре!
Защо прогони онова момиче,
което тичаше със вятъра напред?!? ...

ЗНАК, ЧЕ НИ Е ИМАЛО...
Трупаме вещи, лъскави съдове.
Мъкнем ревниво полезни неща.
Тежки, претежки диплим чеизи.
И в раклите с тях се зазиждаме. ...

В дъждовни утрини,
във мрачни дни,
лъжовни устреми
прокрадват се в сърцето
и боли... ...

Ще бъда с пуснати коси.
Ще бъда боса.
Ще бъдат въглени очите ми.
Живот във себе си ще нося.
На пътя ще оставя роза бяла, ...

Тракат токчета по асфалта
и пронизват листата.
Колко страстно мантото
разкрива стройни бедра.
Може ли малко до Вас? ...

… днес е зима
и нищо че потичат
есенни листа…
там някъде
и теб те има ...

Кой, кой?
Прекрачих оня ден и аз оттам,
но, заслепен, си казах - чакай малко,
аз долу още не съм съвсем сам,
ако политна, кой ще каже жалко? ...