ЛюбоФ N-ска
склЕротични строфи
ФОЛКПОЧИТАТЕЛКА че станах,
не виждам изненада тук.
Кавал да свири на поляна – ...

1.
В началото на Империята беше Хаоса.
Време на смут и разруха, оказало се нужно, за да се издигне от него, както стрък светлина от пепелищата, редът и законите за подчинение на Времето.
Тези закони бяха обединени като смисъл от Империята, за която само мъдрите знаеха, че в зачатие е съществувала ощ ...

Ако се бях родила, като екзотично цвете с аромат ухаещ,
Бавно искам да разцъфвам, да привличам погледите благи,
Винаги с наситени и колоритни цветове да радвам,
Галейки усмивките и настроения да приповдигам.
Дарен си както всяко същество с живот по божията воля. ...

Мина една година откакто теб те няма,
а болката в мен е все по-голяма.
Още са пред мен твоите сини очи,
от морето по-сини дори.
Времето минава, а теб те няма ...

Аз тихо плача,
потънала във собствената си прегръдка.
Придържам жадно раната дълбока,
а ти дори не чуваш мойте вопли,
вглъбени нежно в тишината… ...

Изкушавам се отново да се върна!
Да те целуна нежно, с жар да те прегърна!
В очите твои пламъче да зърна!
Изкушавам се, но няма да се върна!
Изкушавам се да съм щастлива! ...

Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децат ...

Какво като ме гледаш толкоз тъжно?
Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?
Дори не знам защо това е нужно,
когато знаем всички свои номера.
Нали не си забравил, че те молих... ...

Уморени очи и коси, побелели във корена.
На масата - чаша кафе.
Стари снимки, подредени в албуми по спомени.
В женско тяло - душа на дете.
В тези снимки има толкоз очакване! ...

Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.
Просто никой не може да ни опознае, ...

Красавице!
В очите ти смарагдови
удавиха се толкова мъже,
сърцето ти - то беше каменно
и пристан тих за никого не бе. ...

Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...

Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча, ...

"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм ...

Не си
Не си ми рана,
нито искам да останеш.
Не съм (ма)мила,
нито нещо обещавала. ...

Листопадно ми е, а август е вън
и е рано за вятър, дъжд и слани.
Пролетта желая да върна насън -
с наново пробудени стари мечти...
Вятър брули лице, оставя бразди ...

Ще ми повярваш ли?
Ще те накарам да повярваш всичко,
но трябва само много да ми вярваш...
Ти вярваш ли, когато в теб се вричам?
Допускаш ли, че ти изневерявам? ...

Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...

Пари обич по пръстите,
търси лице да докосне,
иска очи да погали,
до край сълзи да отнеме,
длан с друга да слее, ...

Трохи от любовта събрах,
изметох ги на чувствата с метлата
и най-накрая аз прозрях -
самотни сме
и не, любов - ...

Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...

Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтите
на вчерашния ден са надежди на днешния
и реалност на утрешния
Робърт Годард
Ако можех да имам едно ...

***
Не ме е страх от годините -
те само минават край мене,
вече даже не ги броя.
Страхувам се да не би ...

Веднъж Вики се помолила на нощните звезди:
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...

Вътре в теб съм.
Незаличима.
Дива и шумна.
Крещя и руша.
Провери сърцето си дали не липсва, ...

Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие ...

Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи. ...

Първите жълти листа
докосват с пръсти земята.
Кехлибарните ириси на есента
ме поглеждат през клоните
на изтъняло лято. ...

Целувки
Пеперудени целувки -
твоите уста.
И зефирени милувки -
дар са на нощта. ...

* * *
Самотен спомен.
Дели ме бездната на
Времето от теб.
* * * ...

Няма молба в очите ти чета,
втечнява се, търкулва се сълза.
Не плачи, моля те, спри!
Най-много искам да не те боли.
На рамото ми полагаш глава, ...

Те са някак различни
В очите им пламък
Заговорят ли грабват сърцето
Казват знаели път
До въздушния замък ...