НЕЗНАЙНО ЗАЩО...
Аз не зная защо
и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде... ...

Снощи се прибрах в три. Съблякох скъпата рокля и я приготвих за химическото чистене. Махнах бижутата и грима си. Влязох под душа, за да отмия миризмата на алкохол и цигари, които скъпите парфюми не можеха да скрият, но не толкова се надявах тях да отмия, колкото миризмата на мръсните пари. Изсуших с ...

незавършен...
денят
се завива
с нощта...
посребрил ...

Знаеш ли?
Зная, че в тъмното пропълзя страхът,
че си сама с уплаха във окръжност,
почти без път
и с път, ...

Kazu-zivot nije lak,i moras biti jak
da prebrodis sve mane,
koje se jedna na drugu zalome...
Kazu starijem je hljeb,a voda mladjem kao ljek,
pa koga zapadne da na nogama ostane... ...

Отново с шесто чувство
аз пиша тази ода.
И няма тук изкуство,
а мъка, мъка Божя.
С шестаците ни плашат ...

Признание
Познаваш ли по-силна болка
от тази на сълзата, раздираща лицето
под маската на най-щастливия човек.
Признание за слабост, безутешност, ...

И... няма прошка за телата ни...
И... няма прошка за душите ни...
Само прощаване - завинаги.
И... обич - вместо прошка.

И сърцето си загубих, ако изобщо някога съм имала такова. Може би не съм живяла достатъчно дълго, за да срещна много хора, нито имам богат житейски опит за жалките си двадесет години. Може би просто имам лош ден. Или, както някои казват, просто преигравам. Може би съм пълна идиотка, защото продължав ...

ВЪПРОС
Като пролет с минзухари незапалени,
като лято без рибари,
без лодки и море,
без даляни, ...

Обич
Обезумях! Онемях!
С небето аз се слях.
Простих ти!
Заби се във плътта, ...

Търся лястовица, но не и най-бялата,
не онази, до „бялост” поробена,
а онази, замеряна, сваляна
от небето. Отречена, гонена…
Търся лястовицата. Не тази, светицата, ...

Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...

Есен
Защо мъгла укри от есенния дъжд
разкъсаната черга на гората.
Разстла я слънчево небето изведнъж
и цветове потекоха в дъгата. ...

Нощта – палач,
надвесена отвсякъде,
обвива ме с дебели пипала.
Озъбена Луна
ме зяпа смахнато ...

Аз си мисля за теб
Пътувам на Изток.
Със влак.
Срещам хора от Хабаровск.
Хора от Белореченская и от Цхинвали. ...

Очите отвориха своите страници...
… хора крачейки с дъжда,
угнетена жена, почиства тротоара
бесни коли, с изцапани седалки,
пищят и фучат, ...

сутрин в четири
е идеалният момент
за конфронтация с болката
за спор с умората
а събота е ден ...

Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!” ...

Like anyone would be
I am flattered by your fascination with me
Like any hot-blooded woman
I have simply wanted an object to crave
But you, you're not allowed ...

На Ена
В краткото затишие пред буря
с гръд дълбоко въздух си поемам.
Оцелявам пак като по чудо
с болката, пулсираща до време. ...

Позор какъв настана -
страната без ченгета!
Бат ' Бойко как да хване
престъпните момчета?
Те шетат си на воля, ...

Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...

doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж. ...

"Не пиша за битки епично трагични,
сражаване рамо до рамо -
на бойно поле е войникът безличен,
инстинктът говори му само.
Не пиша за пропасти, зейнали гладно, ...

Развилняха се
северните ветрове.
Минзухарите
танцуваха два по два.
На смрачаване... ...

Интерпретация по Joseph Rudyard Kipling
Ако можеш (Интерактивен текст)
Ако можеш на своето его сред руините
Да започнеш отново своя градеж
Ако можеш богатство с труд придобито ...

Тази нощ отново съм самотен,
вгледан в пълното с звезди небе.
Образът ти като нежен полъх
носи се във тъмната ми стая.
Защо трябваше да си отиваш, ...