СТО КИЛА
(Част първа от ТРИЗЪБЕЦ –
недоуловена трилогия посветена
на риболовеца Румен Медичков)
Излизаш… ...

Отплуват синьо-бели пеперуди
между две разкъсани реки.
Рисуват кръстопъти
със крилете си
и сеят безвъзвратности, ...

Solitary Ground
Living at different places
Evading into various spaces
My compass has broken; I'm losing the way
An ongoing madness has led me astray ...

Blackstreet - Don't Leave Me
If you take your love away from me
I'll go crazy
I'll go insane
You've got your problems baby ...

Двамата се гледахме няколко секунди. Аз реагирах първа и се изправих.
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...

Стоях далеч от теб...
В мига, в който ме погледна
изхубих самообладание...
Твоят поглед ми открадна
душата, о, непознати... ...

Щом слънцето се слее с нощта
и разреже небето с лъчите си,
избледнява бунтарски всяка звезда,
за пореден път на слънцето предала се.
Извратените ми сънища ...

Понякога е трудно да се справиш
и тревожност обзема ти душата,
но сякаш нещо помага ти да се изправиш,
за да победиш със сетни сили пак тъгата.
Живееш, молиш се и пак успяваш. ...

Зажадувах с ангел да запея
и от ангелския чай да си попийна.
Там, сред облаци наперени да седна,
да отпраша във посока неизвестна.
Затъгувах своя Бог да срещна ...

От хилядите пътища в живота –
намерих твоя.
Защото светеше.
И по дъждовните прозорци разливаше
невиждана дъга. ...

Жълто цвете,
за раздяла казват, че било.
Защо,
жълтото не е ли
топло и уютно... ...

Аз искам да ти подаря безкрайност,
посипана със ситни капки розов дъжд,
аз искам да открадна мъничко от твоята омайност -
не се страхувам, че ще погрознееш -
във моите очи си винаги един и същ... ...

Улиците бяха болни от натрапчив звук, а лекът за тази болест бе...
... Две ръце, прегърнали кълбото,
падаща звезда
превръща се в
прах, ...

Отиваш си...
не мога да те спра.
Отиваш си...
болка в мен се разпиля.
Отиваш си... ...

Забърквам фантазия
за парад на сетивата -
всичко ме прави щастлива...
Наднича в прозореца ми
моето дърво - здравей! - ...

Има чет’ри еърбега,
вносът нов е – с триста бега.
Припев:
Джантите(4)
Но огледай на колата джантите(2). ...

Уж
Сине, сине, чакай, обясни ми,
види се, не мож разбра,
стара съм, бая години
ми тежат на таз снага! ...

Хей, дечица мили,
тичайте при нас сега,
да посрещнем пролетта!
Пролетта е веч дошла
с пъстри, весели цветя. ...

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.
Обикновено се оглежда във небе, ...

Запази от дъха ми
на нар и смокини,
от искрящия пламък
във мойте очи,
от копнежа ми див ...

"Пламъкът"
Влезе ти под мойта кожа,
разтопи ме като лед
и научи ме да чувствам,
но не виждам аз напред. ...

Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...

Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...

В черна сянка се превръща лудостта,
а насмешката - в давещо пространство
на пръсти свити, непознати,
идващи те пак да ме ограбят.
Колко още ще стена в нощта? ...

СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...

Светът не свърши. Слънцето изгря.
Подобно паяжини, миглите ми просветляха
във карамелените длани на деня,
врабчета гладни от любов умряха.
Какъв килим от есенни листа, ...

Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.
Не са ми вече интересни
осветените излитания. ...

Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...

Гърдичките на любимата са черешки
на тортата на всяко вдъхновение,
летят си Музите без дрешки
и на поета носят му вълнение.
Видяли ли сте Муза с поло ...

Не ми говори за след пет години.
Не ми говори за белези от одраскано.
Не ми припомняй, че няма да те имам.
Не си мисли, че прехвърчат куршумите ти безопасно.
Не ми говори, че в мен не се целиш, ...

И се събудих
В приятното и топло
Мърморене на невидими птици
Сънувах
Че съм нов ...