Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами. ...

Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...

Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна ле ...

V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

Излъгах самотата си
Излъгах самотата си със тебе,
колкото поне за миг да спре
онази тиха болка във очите,
която никой не посмя да разбере. ...

БЛУДЕН СИН
Сега виня те, че нямаше време.
Остави блуден нашия син.
Изпусна юздите с детското стреме -
остана между нас като клин. ...

Гайда проплаква. Извива се песен.
Мома кръшна от чардак поглежда.
Юнак зад дувара либе заглежда...
На мегдана хоро се извило.
Със стъпка тежка играчите стъпват, ...

ДОКОСВАНЕ
Когато се докосваш със ръце,
да знаеш – тези пръсти са и мои -
пробягващи по твоето лице,
откраднали на твойта плът покоя... ...

В ранна утрин тръгна Мими
на разходка из гората
с куп другарчета любими.
Ей я – пъшка под торбата...
А пък вътре що ли няма: ...

Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...

Пролет
Птички с песен приканват деня.
Снегът с неохота мудно се топи.
Напоява жадната черна земя,
сили за живот да ù дари. ...

Какво от това?
Какво от това, че са твои звездите?
Какво от това, че искаш сън без лъжи?
Няма значение, че харесваш очите,
и че в тях често намираш сълзи. ...

Възможно и неВъзможно
Животът ми не граничи с четири стени,
които спират дъха ми,
объркват пътя трънлив без теб
и мъката утрешна е горчив пропилян миг. ...

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...

ИСКАМ
Искам да ме галиш и прегръщаш
и да ме целуваш до припадък.
Да си тръгваш и да се завръщаш,
даже и горчив, да бъдеш сладък! ...

сгънах се...
между ръцете ти
за да поема дъх
занитих те
в усмивката си ...

ПРОБУЖДАНЕ
(акростих)
Като прогонен от небесата
ангел господен,
живях обречен на самота. ...

Второ писмо до папата (необходимото писмо)
Здравейте, драги, пак.
В писмо от предна дата
помолих ви за знак,
че вдявате словата, ...

Ден първи. Велико Търново-Сопот-хижа Добрила
Измина лятото и ние с бате Наско се затъжихме за планината. Тези месеци от завръщането ни бяха белязани от силния спомен за незабравимия преход из Балкана. Дори ни има вече в Интернет със нашите малки геройства. И занапред ще сме верни на туризма и ето ни ...

На синчето ми - II
За мишока Мишо искам да ти кажа,
приказка чудесна днес да ти разкажа.
В кухнята под скрина бил си спретнал дом,
там похапвал славно тоя гастроном. ...

Не можеш, вярвай, да избягаш от мене ти!
Аз съм ангел от небето, пратен да те навести!
Нося всичко, дето е в мечтите ти!
Подарявам си сърцето. Искаш ли го ти?
Бягаш ли - няма да успееш! ...

Разлива се лазурът във очите ти.
В най-синьото на твоите очи...
Морето се е ширнало смирено
под слънчевите ласки златни.
Нататък... все навътре, в необятното, ...

Мечтая скоро скришом да те зърна,
там, приседнала зад чашата с кафето,
да пристъпя леко, с две ръце да те прегърна,
да нахълтам тихо, нежно във сърцето!
Мечтая! А ти нахлу във мойте мисли, ...

Следващия път ще бъда друга.
Другата ще бъде по-добра.
В полъха на спомена ще носи
отговорите на днешните въпроси
и в ритъма на техните следи ...

Ако влюбеността ми
не премине в любов,
няма да те отхвърля,
няма да съм равнодушен,
няма да те намразя. ...

Стоя сама
в притихнала привечер
и нечий
топъл смях
ме ледени! ...

Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи. ...

Бисерни сълзи се ронят,
от изгрева нежен омаен.
Дай ми, изгрев,
ти едно-едничко
зрънце бисер, ...

А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...

Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпр ...

От сънищата ми
си взимам настроения
и влизам в света на хората.
Спомени незабравими си имам
от сънищата. ...

Шах и мат
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини. ...

Лъжец-циник
Излят си от омраза.
Лъжа е всяка фраза
изречена от теб.
За истините хорски ...