На слънце, под измислената сянка,
в пустинята препичах си душата
и в унеса ми - от любовна дрямка,
миражи виеха се в маранята.
Потрепвах от лъжовната надежда. ...

СВЕЩНИК
От бялозърнест мрамор –
греят хиляди кристали.
Изваях свещник в храма,
някой свещи да запали. ...

Дали е сън, или каприз
усетих полъха му нежен,
по устните ми - морски бриз,
по кожата - импулс копнежен.
Нахлу в съня ми твърде бясно, ...

Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.

Вените ми се пълнят...
Усещам екстаза,
усещам как този свят ме унася...
Контролирам бързината,
контролирам дълбочината, ...

Тази нощ в твоя сън ще се вмъкна,
арогантен, нахален, брутално
ще разкъсам коравата тъкан
на моралните догми. Реално
между нас километри ще бягат, ...

Тази нощ някой тихо почука
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме плахо капчукът,
с глас дъждовен, да му отворя.
Тъмнината лениво провлачи ...

Имало добри и красиви дни,
като хората били -
правели си злини.
След всяка лошотия,
настъпвала бъркотия. ...

Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време н ...

Старите галоши на дядо ми...
Пазя ги още в мазето.
Най-ярки са ми от детството.
Аз ги следвах, после те мене.
Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка. ...

Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим
със неизбежното и нежелано -
внезапно спираме на пътя, ...

За последно
Да те прегърна искам за последно,
преди да си отидеш отведнъж;
глава на рамото ти да облегна,
и пак да ме обичаш, като мъж... ...

Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладк ...

нарисувах
по стъклото
стъпки
като залез
по ръцете ...

Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .
Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?
Е, не и ако е несподелена...
Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго осв ...

Една седмица мина за Пепо и бавно, и бързо. Чуваха се по телефона всеки ден. Но притеснителното за него беше, че винаги той я търсеше. Не че това му пречеше особено, но тя не се ли сещаше за него? Какво се случваше там, с бившия? Той си обеща, че няма да ревнува и да се съмнява. Те бяха достатъчно з ...

Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват ме ...

Flipsyde - When it was good
Red One
Flipsyde
You used to call me
Just to say I love you baby ...

Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд… ...

Да, но..
Да искаш, но да не опиташ.
Да можеш, но да не направиш.
Крила да имаш, но да не отлиташ.
Приятел уж да си, но да забравиш. ...

НИЩО
Някакви никакви хора,
тръгнали от нищото към нищо,
търсещи нищо във нищото,
с празни погледи във празно време, ...

Сякаш вече нищо няма значение. Времето си минавa безцелно. Лети и отминава. Свършва и започва наново с първите слънчеви лъчи. Събуждаш се с мисълта, че днес ще е различно от вчера и след минути разбираш, че пак нищо няма значение. И всичко се повтаря в един омагьосан и малко зловещ кръг.
Но всъщност ...

Сърце човешко,
сърце тревожно,
сърце ранимо
и така сложно.
Когато някой те рани, ...

Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...

У Р О К
Тази история се случи по време на една есенна бригада, в която участваха и ученици, и студенти, дошли да берат домати в село.
Понеже често леглата в лагера не достигаха, бригадирите бяха настанявани и в частни домове. Бай Митко бе един от тези наемодатели, в чиято къща на два ката с пристрой ...

Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове, ...

Гише
Там, където бюрократа
обяснява на лицата,
със изискан маниер,
де й зеления хайвер. ...

Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, по ...

Мирише ми на часовник.
Странно...
Как мирише часовникът?!
Часовникът мирише
на отлетяло време през есента. ...

***
Оставям сърцето си тук
в този град – разбито, сломено,
до болка само.
Оставям го тук ...

Този път как препуска стремглаво надолу.
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...

Не искам да пораствам! Да се нагърбвам с проблеми без решения, да заставам на кръстопът, да поемам отговорности. Искам винаги да гледам света през очите на дете, искам да се радвам на обикновените неща и никога да не ослепявам за малките жестове, които правят деня по-хубав.
Не искам да търпя унижени ...

Твои са бързите планински реки.
Твой е вятърът, дето ме гали.
Твои са белите Пирински скали.
Твои са, моя България.
Твои са дните и нощите ясни, ...

Очите на Птицата...
Ще кажат някои
каква полза
от крилете
на Птицата, ...

Пролет
Премина вече и двадесет и петото чедо на юни. Син ли му беше, дъщеря ли – не знам, ама като обещание на депутат прелетя и се изпари на лятната жега.
Художникът в Стария Добрич видя един златист залез, помисли си, че е пендар и хукна да го търси. Белки го намери, че да се нахрани.
Мино, собств ...

Сега ще напиша за моя живот,
богат на проблеми и грижи.
Откакто се помня, така и до днес,
във нужда се дните ми нижат.
Меняха се хора, години и дни, ...

Здрач
Навън вали,
а теб те няма
и знам, че няма да се появиш,
защото си измислен от съдбата, ...

Сбогом
Казвам ти "Сбогом", трябва да тръгвам,
болка изгаряща прорязва сърцето...
Казвам ти "Сбогом" и не сънувам,
достатъчно лъжи ми изрече в лицето... ...

Не съм перфектна, имам много грехове
и често се събуждам неразбрана,
но с топлата си ласка - като на море -
прощавам болката, измяната прощавам.
Старая се да бъда винаги добра, ...

Обичаше да си фантазира. Редеше ги едни такива, едва ли не е най- щастливата жена на земята. С навирен нос и грейнала усмивка на кръглото като луна лице, със самочувствие на "чалга звезда", се носеше, небрежно-елегантна, по оживените софийски улици. Известна беше с пословичното си самочувствие и „но ...