Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.5K results
Острови в душата - 21
🇧🇬
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...
С дъски от стар сандък за снаряди сковах къщичка за гълъби. Брех, не искат да влизат! Спира ги, навярно, шестото им чувство...,не че знаят кой е Пикасо.
В косите си завъдих листни въшки,
а тялото ми, корояд гризе.
Над орехите ми пък катеричка пъшка
и гали ги със лапички-ръце.
По-лани буря ме осакати, ...
Моят рожден ден
Добре дошъл отново ти при мен,
мой любим празник, рожден ден!
На този ден моята майка ме е родила,
с живот и красиво име ме е тя дарила! ...
Каквото имаш до трохичка си раздала
и следваш неотклонно своя трънен път,
от остри камъни нозете ти кървят
и всяка нощ за теб безсънна е и бяла.
По всеки стръмен сипей каменист и рът, ...
Уж е хубаво, че на рождения му ден старата баба му подарила петдесет лева. Лошото е, че той веднага ги намести в разходите…
хххх
Дори неграмотните академици не правят разлика между муниции и амуниция…
хххх
Не бърза този, който е разбрал живота… ...
ЗАЩОТО ДОБРОТАТА Е ЛЮБОВ
... аз се научих да живея просто – и да ме радва всеки земен миг –
добро човече в шепата на Господ, не съм сюблимен, нито съм велик,
наясно съм какво съм – и защо съм на този опак свят и аз дошъл,
за царя – и за храмовия просяк, човек ли съм, не искам да съм вълк! – ...
Изгрев... с първите слънчеви лъчи събуждам се и в мислите ми си ти
Ти и твоите зелени очи, усмивката ти лека и небрежна ,къдравите ти черни коси.
Звън от месенджер в стаята отеква снимката ти на екрана ми изгрява и душата ми в миг сгрява.
Образ мил от слънчеви лъчи огрян и с усмивка подчертан, денят ...
Открих ви перли утринни в тревата,
в събудените първи весели лъчи.
Всред повей мек на хладината,
в избликналата свежест на води.
Трептите като нежни пеперуди, ...
Мапачо
Тютюн (Nicotiana rastica) е мапачото.
Растение индианско, вредно от Никотина.
Учените казват, потвърждава пушач всеки.
Зависимост никотина носи, без съмнение. ...
Сам и Лизи не срещнаха повече пострадали стражи на излизане, което беше добре. Стигаше му, че един от хората му има проблем, за който да научи по случайност. Обикновено проверяваше задълбочено животите на онези, с които работеше, но тъй като не смяташе да използва стражите, не бе стигнал много по-да ...
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
Милиардерът, В. Мегре, глава от книгата "Новата цивилизация I"
🇷🇺
Милиардерът
Оригинален текст
Миллиардер
Миллиардер Джон Хайцман умирал на сорок втором этаже своего офиса.
Весь этаж был оборудован под его апартаменты. Две спальни, тренажёрный зал, бассейн, гостиная, два рабочих кабинета стали его прибежищем в последние три года. ...
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука, ...
ПЕТ МИНУТИ ДОБРОТА
... навярно нас самият Бог ни пази
от болести, от глад – и от инфаркт.
Поседнах със софийските хайлази
на припека – в Борисовия парк. ...
1. Мисли и афоризми на подполковник Т.
В десети клас трябваше да изучаваме дисциплина, наречена
«Военно-техническо обучение (ВТО)». Или по простонародному, «военно
дело». Преподаваше я пенсионираният подполковник Т. В неговите часове
тетрадките се изписваха от двете страни. Отпред – за планове на за ...
Гледам на бедните бледите лица,
малкото стоки, които те купуват,
починалите старци, малкото деца,
мизерията, в която съществуват,
гледам и луксозните коли и къщи, ...
Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...
Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...
Аз съм старото велурено сако,
от ъгловия магазин за дрехи-втора употреба.
Изпрано и изгладено съм - но всуе е то,
че рядко мене някой ще загледа…
Стоя си в центъра на пъстър панаир- ...