С П О М Е Н З А Б Ъ Д Е Щ Е Т О
През очите на една позната
Не зная как поетите творят,
но през миг един от моите години
искам хората,да разберат, ...

Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...

Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...

Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.
И когато пълна е Луната, ...

ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...

Къде си, свят мечтан?
В друго време ли?
Може би в друг свят?
Къде си, свят щастлив?
Отвън ли си или отвъд? ...

Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...

В края на лятото
В края на лятото цветно е всичко –
слънце, цветя и любов, и мечти…
Всичко е приказно, звездно и нежно,
даже когато и дъжд завали. ...

Eдна до друга тишина.
До розовата, морско синя.
Душата с тях се запозна,
обикна ги, през тях ще мине,
окъпана от розов дъжд, ...

Блясъка в очите на влюбен...
едва ли ще стоплят Света.
Едва ли ще спре войните...
предизвикани от мечти и любов една.
Сами си вгорчаваме живота, ...

Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...

След години в недоволство
от сегашния ни строй
пред съветското посолство
крепостните са безброй.
Гладно стадо с журналисти ...

Дълга памет имам. С остри въпроси из нея…
Свалиха навремето петолъчката…
И? Животът ни се оправи?
Взривиха мавзолея…
Цъфнахме и вързахме? ...

Не знаят още… Ама ще ги научи… И ще разберат – кой е Марин…
Тъп народ, тъп. Толкова години, а не научиха кой е Марин. Че и сега не знаят и не щат да знаят. Що години, откак се пенсионира – обаче… Тъпи!
Още в училище го подминаваха. Отиде да играе с тях футбол – не го щат. Или го слагат да стои като ...

КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...

А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...

Устните ти зад ухото ми въздишат,
и носът ти вдишва отново аромата ми.
Ръцете ти върху раменете ми остават,
а устните ти местят се по шията ми
и чувам в себе си ударите на сърцето ти ...

Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...

С молив и четка във сърцето
рисувах, мила, твой портрет.
Със тях изваях ти лицето
по моя си познат секрет.
И в нашата любовна рамка ...

Аз си имам моя малък свят,
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...

Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен ...

Когато гледам този свят
готов злокобно да изригне,
вулкан съзирам непознат
за пиршеството си пристигнал.
Везувий нов, но по-могъщ, ...

Аз обичам да съм несретник.
Обичам не всичко да ми е наред, защото когато всичко ми е наред започвам да се чувствам като ненужен боклук, и ми се затъпява съществуването.
Обичам да живея в нормална къща с малки пукнатини по стените, появили се от нормално слягане, както казват старите майстори.
Свикн ...

Като вълна, която отласква морето,
попадам в теб, очарована от света ти.
Като стрела, която пронизва сърцето,
идваш и се настаняваш в живота ми.
Аз преди теб в тези истории не вярвах, ...

ВАУЧЕР ЗА ЕДНА МИНУТА
Пъхни го нейде тоя джиесем –
в бикините, в корсажа, в сутиена.
Без тебе аз обезумях съвсем –
боли ме от мълчания – и стена. ...

Глава 33
6612 години по-рано!
Космос, едно огромно мрачно пространство със само 5% материя и светлина. Вселената представляваше огромно вакуумно пространство, в което живота във вида, в който го познаваме не може да съществува, но пък и благодарение на този вакуум съществува материята и светлината, ...

Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...

Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...

Стоя и се чудя аз ли съм объркана или на самия свят нещо му прещрака. Всички говорят за пари,за коли, работа, а никой не говори за любов. И отново, стоя и се чудя защо тези неща излизат на първо място, а любовта остава на заден план. Нима не е важна? Нима не е важно някой да те посрещне вечер с топл ...

защото „няма
ненаказано добро“ -
вилнее злото

Мирише на море!
Между пръстите ми, пясъка умира,
като лятото, сред облаците там,
август сграбчи слънцето...
...и си отиде... ...

Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рита със крачета! ...

И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...