ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...

Besides climbing stairs with pain,
I mix up Iran with Ukraine.
Dementia is bad.
Elections are sad
not knowing who'll lose and who'll gain.

Видях те с крайчеца на окото си и си казах:
-Ангел е!
Скрих се в сенките за да не те притеснявам и те гледах. Наслаждавах се на всяко твое движение.
-Ангел е човече, вярвай ми-тихичко прошепнах в тишината! Ангел е, макар и крилата да не се виждат!
Движеше се толкова спокойно, като лек бриз край брег ...

Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...

Под едно небе
живеят всички хора
под едно небе живеят
злото и добрината
под едно небе ...

На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...

Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...

- Е, добре заварила…
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел ...

Певците от безлюдните върхари
не са загубили се в нищото туристи,
които са пияни и с китари
измъчват тишината с съвест чиста.
Певците от безлюдните чукари ...

Сънят не докосна очите ми,
нощта ме изпълни с тъга.
И ти не погали косите ми,
избяга от нас любовта.
В различни посоки поехме, ...

Казваш ми, че ме обичаш?
Добре де, добре, вярвам ти...
Но аз съм голямо момиче
и сама си кърпя раните.
Трябва сега да ги промия, ...

на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...

Исках да съм,като бог Шива Многоръкият!Да имам достатъчно ръце за да те прегръщам, навсякъде-отведнъж!
Но имам само две ръце!
И с тях пак мога да те гушкам навсякъде,но така е по красиво,защото всяко докосване е сладка изненада!
Исках да съм покрит с устни,за да мога да те целувам навсякъде...пак от ...

Дните
Слънцето помощник е пръв на човека - очите чрез.
Гледаш, виждаш, осъзнаваш, действаш.
И "кофата" на деня постепенно пълниш.
Индианският Дух велик - Акбададея - чрез очите ни напътства и помага. ...

My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...

Измамният любовник
***
/По действителен случай./
Когато го срещнах бях едва на двадесет години. Тогава той беше на двадесет и пет. Беше закръглен млад мъж с очила и красиви очи.
Той за мен беше първият . Преди него бях неопитна в любовта , в всяко едно отношение. ...

Между тревата и реката си се спрял.
Побързай, че ще остарееш.
В мен щурците дават ти сигнал.
Риби безмълвни пътуват във нея.
Аз съм тревата, реката е тя. ...

В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...

Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...

Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...

Пролетта закъсня.
А без нея объркано зъзне денят.
Разпиляха се птиците.
Този свят отесня.
Нещо пàри и боцка му (Пустият свят!) ...

Българите най-светлият си ден празнуват,
спомнят си какво предците им са дали на света!
С родното писмо се хвалят, пред чужди, свои се надуват:
"Честито, братя! Българи и горди сме сега!"
А всеки ден из мрежата си властва ...

Слънце вече не грее,
през нощта няма луна,
мъка е сам да се живее
сред болка и тъмнина!
И вместо тиха радост, ...

Без празници, без делници и без любима,
небръснат и невчесан по стандарта,
на босо през просòто, на босо по килима –
поетът е отдавна "бита карта".
Той може като свещ от овча лой да гасне, ...

Целувката ти ме взривява
и ме изпълва с мъжка мощ.
За много други обещава
в поредната безсънна нощ...
И сладоста й ме опива ...

Лично Дяволът отиде да вземе душата на бай Иван. Искаше му се да позлорадства пред страховете и отчаянието на стария мошеник, успял да излъже маса народ, че даже и властите.
Бай Иван – официално живеещ на помощи, неофициално притежаващ осем столични апартамента, пет в Пловдив, четири във Варна и сам ...

Тя прилича на ангел -
с тези сини очи.
Кой ли Бог я изпрати...
Кой ли Бог се смили?
Тя е нежна и мила - ...

Всяка обич
Всяко чувство е надежда,
пуст без нея е света.
Пулсът ми към теб отвежда,
в две очи побира се нощта. ...

Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...

ЩЕ ТЕ НАРЕКА ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Ще те нарека вятър,
ако моята снага не стигне,
не стигне твоя дъх… ...

Небето изпреварва моя полет
в далечината, от която се страхувам
...подслушвам в мен душата да се моли,
в мъгла да търси пътя си изгубен...

Тази сутрин за закуска,
кускус на букви ядох аз.
Подсладени с захар, овкусени
с мляко с леко парещ аромат.
Топят се, пърхат във устата ...