* * *
Обичаш и мразиш, и ето, че пак
съдбата възпира тоз шеметен бяг,
и сграбчва те здраво в клещи стоманени,
и злобно просъсква “Падни на колене!” ...

Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени, ...

Няма дума за теб,
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни. ...

Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си ст ...

В мига, в който те видях,
сребърен прашец се посипа над града!
В мига, когато ме погледна,
магията на любовта
завладя нашите сърца ...

С малката четчица
рисувам екстаз.
Свещта изгори очите ми.

Навън вали. И в мен вали.
И бяло е. По-бяло от смъртта.
Сълзи ли са това в очите ти, любима?
Нима и в твоя свят вали...
~~~~~~~~~~~~~~~ ...

Той седеше на скалата, а отдолу с мъртвешки очи го гледаше пропастта.
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна ...

Намери ли друг лагунен бряг?
Заровен в пясъчни обятия,
помисли ли за мене как
превърна ме в купчина разпятия?
Продаде ли всички наши спомени ...

Навън вали
и мисля си за тебе,
дъхът ми е по-крехък
и от пеперуден мах,
така боли, ...

Фалшива съм. Вече всичко в мене е фалшиво. Вече всичко е подправено, изкуствено и подло. Вече няма в мене нищо честно, искрено и мило, вече всичко в мене е фалшиво. Някой някога ми беше казал, че когато се криеш зад маски и показваш пред света различни лица, няма начин един ден да не се изгубиш в ро ...

Аз не съм ти враг,
не се спотайвай от мен!
Но не съм ти и приятел,
не ме кани, a вратата залости!
Аз не съм смъртта, ...

Да бях се кротнала поне за малко,
че, казват, с възрастта умът увира,
а аз – развихрила се – флиртче, свалка...
То шило във торба – върти, не спира.
Да бях оставила си вкъщи очилата, ...

В моя малък свят...
В моя малък свят има един,
за който аз живея и за него от сърце копнея!
Един, за който от душата си пея и се смея!
За него аз мечтая и то до края! ...

На Н...
Сърцето отдавна живее без обич,
сърцето, пропито от вечна тъга,
да търси не спира отминала зима,
намира я, тя по-студена от мрак. ...

ІV глава
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчет ...

Вървя си аз по тротоара
и някой за г*за ме бара.
Обръщам се и виждам там
жена със сочен кръшен стан.
Хареса ми, то беше неизбежно, ...

Може да е котка, най-гальовна,
пухкава, красива и добра.
Да се сгушва в думички любовни,
щом усети галеща ръка.
Да отвръща с мъркане щастливо ...

Поисках да съм твой, но ти отказа.
Присмя се, че съм малък и смутен.
Тя, пролетта, била е за нахални батковци...
Къде съм тръгнал да предлагам мен.
С одежда лятна срещнах те и казах: ...

Знаеш ли как се чувствам?
Не знаеш...
Затвори очи и само слушай
какво ще ти прошепне сърцето.
Представи си скала огромна, ...

тази нощ...
пътувам към себе си...
без посока
към тебе
вървя... ...

Юлска дъга
без конкуренция
бюлетините са безцветни
+ + +
Неделна литургия ...

купи ми ветрило джузепе
в знойните следобеди
когато те няма
да разгонвам скуката
световъртежа ...

Всички сълзи, изплакани за теб -
искам ги! Върни ми ги!
Дали ще разтопят сърцето ти от лед?
Надали...
Може би си заслужавал всяка сълза? ...

гласувах и поетът в мене се пробуди
гласувах и заспах насред неясно чудо
гласувах и безспир вратите зейнаха пред мен
гласувах и прекрасни сълзи бликнаха -
ранен... ...

От тебе не искам нищо.
Дори това, да ми бъдеш любовница.
Само в ума ми на скришно
остани недокосната.
Жени аз ще си намеря, ...

Молба®
Прегърни ме, море,
разтвори в теб тъгата!
Дай ми онзи покой,
който търси душата! ...

Засенченост
От облаци преливайки в небето,
не виждах слънчеви лъчи.
А търсих смело и с надежда
да видя слънцето с очи. ...

Измислица и срам са
думите,
изтръгнали бездушие.
За любов и хляб не се роптае.
Очите да прогледнат. ...

Както кара все на дъжд,
съм решил – ще стисна зъби.
Що пък не – и аз веднъж
ще отида днес за гъби.
Из природата с торба, ...

Загледа се тя във водата,
помаха на лика си,
отпи от красотата,
изтръпна в дъха си.
Попита капките с очи, ...

Дъжд по улиците
Аз съм сама
и тъна в тъга,
а дъжд навън вали
и тъй бързо капят моите сълзи. ...

Една сълза... една душа... една усмивка... една любов... една болка... една страст... една искра... един пламък... един човек... един миг... един успех... един провал... един живот... един копнеж... един-единствен начин да се справиш с болката от раздялата... Какво му трябва на човек, за да покаже с ...

Удави ме отново с водопад от коси!
Погали ме с кадифени ресници!
Цвят на поляна от тебе струи.
Плитка разплиташ, безумнице...
Подари ми аромат на узряла лоза, ...

Когато утрото ми се усмихна тихо,
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...

... И тя остана там сама,
споделяща с нощната тъмнина.
Мислите ù бяха луди,
пълни със заблуди,
със сълзи, със мъка... ...

Ще ме потърсиш под дъжда - разплискан, безразборен
и като луднала река, попила в жаден корен,
ще вляза в топлите недра на твойто мъжко лято,
изстрадана като съдба на прокълнато злато.
Ще ме откриеш във цвета на първите дръвчета, ...

Ще впия нокти в твоето тяло
и ще те хапя подивяло.
От страст ще крещя,
мили мой, готви се, ще те изпотя.
Езикът ми по теб ще играе - ...

Тишината пак мрака раздира -
тъжна, самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира,
изчезва тя час подир час!
В очите отблясъци разни ...

Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...