Нежна смърт за всичките сълзи,
капещи от златното бесило,
течащи, и преливащи в реки,
мъката отмиващи от камъни,
обичайки се радостни и леки. ...

Изгасна залезът...
Мълчи...
И няма ги на слънцето лъчите,
изгряващи от твоите очи.
Остана сивото на дните. ...

Ти идваш и си тръгваш
все по прашинка взел
от мен и моята младост.
Докога да се залъгвам,
че ограбването не е цел, ...

Дочакай ме.
Аз идвам закъсняла.
Изгубих много време в моя път.
И ето, вече слънцето си тръгва,
остава ни единствено нощта. ...

Вместо сбогом
Без да връзвам гердан на троянски оракул,
аз предсказвах и този сезон неведнъж:
твоят гръб, доста погледи хищни завлякъл,
мъкне сянка на облак. Мирише на дъжд. ...

Лъжичка
С лъжичка ровя във стената,
не мога да я срутя,
мога само да я разроня.
С лъжичка греба от храната, ...

Като по чудо раждаш се със вик,
венец си на природата
и плачеш, и трепериш като лист,
не благи са понякога чертозите.
Като по чудо мъчиш се да заличиш, ...

Рано или късно идва момент, в който Госпожа Любов се изнася да живее в гаража. "Нека в хола да се ширят младите" - казва си тя, за да прикрие разочарованието си.
Настанява се на предната дясна седалка на старата семейна кола и се оглежда крадешком в страничното огледалце, за да изскубне белия косъм ...

Тя, истината гола –
невъзможно!
Да облече най-новите си дрехи.
Нали я зная.
Търси си причина ...

Торта
Загреби със шепи младостта
и блат за торта с нея направи!
Умерена да бъде сладостта
и внимавай да не прегори! ...

Глава 5 , Уроците
Наливането на плоча мина повече от перфектно. Всеки си вършеше съвестно работата. Мъжете работеха като лами. Голи до кръста, заради жегата, излъчваха магическа красота. Потни, забързани, съсредоточени, бяха като модели за плажни масла. Кожата им лъщеше на светлината като полирана. ...

Болка разцепваше черепа му и бавно го изваждаше от съня му. Ако изобщо можеше да се нарече сън… всичко го болеше. Не знаеше къде се намира, нито как се е озовал тук. Отвори бавно очи и се огледа. Всичко му се стори странно познато. Да, миналата година бе лежал в същата болнична стая, всичко си беше ...

Дните пълни са с позлата
Аленеят изгревите лумнали
Слънцето косите си замята
И заплита утрото разбудено
Пърха със лъчите си свенливо ...

Във ден като всички други до днес,
бавен, изпълнен със сиви цветя,
във сиво-безчувствено, без интерес
живеех, когато Тя пред мене се спря!
Дълго се взира във мойте очи! ...

1.
Свършена съм!
"Краят" обаче
е смешен, безспорно.
Не е скрит вече ...

Две думи
Искам приказка да ти разкажа,
но гласа си изгубих.
Вече не говоря,
мълча си, само слушам. ...

Гласът ти ме плаши, горчи ми,
аз помня гласа ти преди -
изричаше моето име
и пръскаше в мене искри.
Гласът ти бе струна от обич - ...

"ПредПис" (Интро):
Понеже забелязах една такава нарастваща тенденция в пишещите да разказват и озаглавяват в дати, реших да покажа колко много си противореча казвайки, че съм от оригиналните и уникалните - като опитам да не остана и аз назад. И сега, ако ми позволите, ще подчертая и оградя думата: " ...

Nothin' about you is typical
Nothin' about you's predictable
You got me all twisted and confused
(It's so you)
Up 'til now, I thought I knew love ...

She's such a flirt
And I am the lonely heart
Give it a chance
For our love to start
But you'll never see ...

Жълтото по белите ù пръсти
е никотин от тежките цигари.
Не я съдете. Толкова е хубаво,
когато огънят под ноктите ù пали
всевиждащите изгреви в очите ù. ...

на Пламен
Обичам обичта ти!
Обичаш ме нали?
Защото обичта ми е без граници,
обичам грижите и топлината ти, ...

Две думи:
- Здравей, защо погледна?
Няколко писма - стандартни фрази.
Среднощен разговор от скука.
Два часа: ...

Луд кръговрат
Силна съм, но бягам,
щом видя спънка.
Вярна, а изневерявам,
щом те видя с друга. ...

Завръщане
Пътеки извървявах лъкатушни,
през мъката да мина дирех брод
и търсех пристан и слова разтушни
да излекувам себе си от теб. ...

Да бъде или да не бъде
Застанала съм по средата
В живота кой ни води
Избираме ли си съдбата
За всичко избор правим ...

ЦИГАНСКА МУ РАБОТА
Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
– Чакай малко – рече циганката – недей да бързаш толкова. ...

Превръщения
Щом се превърна в луда река,
искам в мен да се спуснеш.
Да ме докосваш с нежна ръка
и да ме пиеш с жадни устни. ...

Стела, Метлиц - две думи, които бяха оста, на която се въртеше моята вселена. Метлиц - звучеше ми като невероятна симфония, страстна, дръзка, лирична и красива. Колкото да ми се е струвало и на мен самия невъзможно, бях влюбен още повече в нея. Бях лудо,побъркано лудо, безумно лудо влюбен в жена си. ...

Чаша вода...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...

Enrique:
go ahead
just leave
can’t hold you, you’re free
You take all these things ...

* * *
- Загубих го отново! Къде отиде? Върни се! – крещеше момичето – Моля те, не ме карай да те гоня! Мирослав, помогни ми!
Тя упорито търсеше нещо, което все й се изплъзваше – скриваше се ту зад някой шкаф, ту под някоя дреха, после излизаше на улицата, побягваше с всичка сила и тя оставаше все на ...

Един дъждовен ден -
валят пространства скитащи.
Натрапва се лъжлив рефрен -
песен тъжна за съхнещи мечти.
Вековен сън се спуска - ...