НИЩИЙ
У врат обители святой
Стоял просящий подаянья
Бедняк иссохший, чуть живой
От глада, жажды и страданья. ...

Как се описват чувства?
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас? ...

Тя не е фея - има кръв и плът.
Жена е, но е приказно красива
и искаш да я виждаш всеки път
усмихната, омайваща и дива.
Тя не е ангел - само е добра ...

НОВА ПРОЛЕТ
Тази сутрин рано мият нашата улица
и слънчеви зайчета се къпят във вадите.
Пролетта превръща сливата на двора в булка,
а в белотата на разцъфналите клони ...

Куп ангели с бели крила
донесоха тебе от рая.
За нас най-големият дар,
най-огромната радост бе тази.
Спи, детенце любимо, сега, ...

"Жената не умее да разграничи душата от тялото. Тя е елементарна като животните. Тя има само тяло." Честно казано, когато Бодлер е писал тези думи, едва ли е осъзнавал смисъла им напълно и аз, като жена, няма начин да не ги оспоря. Вчера един приятел ми дойде на гости и се разприказвахме. Той говори ...

На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...

Срещнах те
и се познах,
защото себе си
в теб видях -
душата, ...

Дъждът на екс пространствата изпива -
докоснат бог, луд водопад, река -
със гръм, първично себе си излива -
в дъждовна ласка, чакана с нега.
Дъждът е бос, като шаман играе ...

Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни:
- Как си, Марко?
- Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя.
- Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем. ...

Остани тази нощ!
Като ласка от вятър
залюлей ме
в звездния скут
и луната постави ...

Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весе ...

12.07.2009 ... Мястото е безумно и времето - също като нас, почти обезумели от търсене, чакане, Вглеждане, Оглеждане, мислене, пътуване, Живеене...
И люляковото не вдъхновява, когато си изтръгнал способността да го усещаш.. Безцелно се опитвам да проследя хаотичната мисъл на нещото, дето от вчера е ...

Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами. ...

Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...

Сълзи ли? Самота... Или навярно съжаление? Липса и празнота. Спомени и несбъднати мечти... Мечти ли? Та кога съм имала такива, сълзите отдавна са пресушени, а самотата отдавна я няма. Празнотата винаги е била там, вляво, а спомените бяха някак си еднакви, филмът се повтаряше, но просто с различна ле ...

V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...

- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги ха ...

Излъгах самотата си
Излъгах самотата си със тебе,
колкото поне за миг да спре
онази тиха болка във очите,
която никой не посмя да разбере. ...

БЛУДЕН СИН
Сега виня те, че нямаше време.
Остави блуден нашия син.
Изпусна юздите с детското стреме -
остана между нас като клин. ...

Гайда проплаква. Извива се песен.
Мома кръшна от чардак поглежда.
Юнак зад дувара либе заглежда...
На мегдана хоро се извило.
Със стъпка тежка играчите стъпват, ...

ДОКОСВАНЕ
Когато се докосваш със ръце,
да знаеш – тези пръсти са и мои -
пробягващи по твоето лице,
откраднали на твойта плът покоя... ...

В ранна утрин тръгна Мими
на разходка из гората
с куп другарчета любими.
Ей я – пъшка под торбата...
А пък вътре що ли няма: ...

Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...

Пролет
Птички с песен приканват деня.
Снегът с неохота мудно се топи.
Напоява жадната черна земя,
сили за живот да ù дари. ...

Какво от това?
Какво от това, че са твои звездите?
Какво от това, че искаш сън без лъжи?
Няма значение, че харесваш очите,
и че в тях често намираш сълзи. ...

Възможно и неВъзможно
Животът ми не граничи с четири стени,
които спират дъха ми,
объркват пътя трънлив без теб
и мъката утрешна е горчив пропилян миг. ...

Веднага щом Ка Приз На и Ле Вент останаха назад, започнаха отново да броят:
1... 2... 3... 4... 5... ... 15... 16...
Пак не успяха да преброят до двадесет, защото от зад близкия храсталак се дочу странна тупурдия, а след като заобиколиха храстите, излязоха на полянка, където завариха упражняващата с ...

Срещнах един много интересен човек. Наполовина го срещнах и наполовина си го измислих. Безполов някак си. Като моето перфектно "аз". С множество разнообразни и възвишени интереси, много по-интелигентен, много по-успешен от мен. Разбира ме от половин дума. Използвам го като огледало, в което да отстр ...

ИСКАМ
Искам да ме галиш и прегръщаш
и да ме целуваш до припадък.
Да си тръгваш и да се завръщаш,
даже и горчив, да бъдеш сладък! ...

сгънах се...
между ръцете ти
за да поема дъх
занитих те
в усмивката си ...

ПРОБУЖДАНЕ
(акростих)
Като прогонен от небесата
ангел господен,
живях обречен на самота. ...

Второ писмо до папата (необходимото писмо)
Здравейте, драги, пак.
В писмо от предна дата
помолих ви за знак,
че вдявате словата, ...