> * * *
>
> Сняг и слънце...
>
> Събуждат се клоните, ...

Денят преваля,
небето сивее,
от облаци скрито.
В здрача размиват се
форми и граници. ...

Липсваш ми сега, когато отново е лято.
Слушам песните на птичките
и гледам как слънцето силно пече.
Всичко това ми напомня за теб,
връща в душата ми горещата искрица, ...

Тътен силен чу се, щом ме отблъсна.
Тътен мощен разтърси моята земя.
Кажи, не усети ли силите природни;
не усети ли болката в моята душа?!
И все пак аз простих ти; ...

Исках да не си забравил,
исках да ме помниш още.
Тайно исках да се бе обадил
през онези мрачни нощи.
Пред хората показвах, ...

Световъртеж... объркан лабиринт...
Топла мъгла... последна клечица кибрит,
недогоряла... в преспа бяла.
Кокиче бледо,
върху трева изсъхнала прогледнало... ...

Дори не се обърнах за последно,
тръгнах си, напред продължих.
Нямах сили даже да те погледна,
достатъчно пред теб се унижих...
През сълзи ти казах "чао", ...

Душевен въпрос.
Душата да не би
да значи разкаяние
с придатък състрадателност,
това ли е душа? ...

"Огнено-въздушно"
Заслушана в часовника
заспивам.
Сънувам теб, трева
и светлина. ...

Останах сам...
Спонтанно се изсмях.
Объркан бях.
Не знаех що да сторя.
Усещах, че съм жертва. ...

Всеки път, когато угася светлините,
и останат да светят само звездите над нас,
усещам как сърцето ми те зове...
Плъзгам ръка по лицето ти,
целувам очите ти и за пореден път ...

през призмата
на ослепелия ми сън
в безмълвен танц
като гръб на котка
се превивам ...

Спокойно можеш чертата да преминеш.
Там ще намериш това, което търсиш,
още неутъпкано.
Нищо вече не те задържа тук.
И бенките по кожата ми са ти до болка познати. ...

КАК ПРЕБОРИХМЕ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
На другия ден се събудих с чувството, че цигански катун си е устроил бивак в главата ми и празнува яко. Взех си душ. Направих си кафе. Запалих цигара и тъпо загледах телевизора. Мина половин час, но все още се чувствах като парцал, опънат на слънце. Кафет ...

- Пак ли ти?
Пак аз. Пак разстройвам живите с приказките си за смърт.
- Знаеш, че не искам да виждам никого. Защо продължаваш да идваш?
- Защото д-р Надежда няма да дойде.
(мълчание) ...

Приятелко, бивша и добра!
Защо той ли ни раздели?
Кажи нали уж бяхме приятели.
Или не, не беше той, а моите постъпки лоши.
Нали приятелят е този, който всичко ще прости?! ...

Между двте луни на Елмерх се намираше планетата Арменах. Нейните жители бяха добронамерени и мирни, но всичко това беше преди земляните да се преселят там. След намесата на завоевателите, за жителите на Арменах настанаха смутни времена. Те имаха нужда от някой, който да им помогне... но не очакваха ...

Над планини, морета и гори,
отеква дълго чакан боен вик.
В сърцата огън той да разгори,
само във единствен миг!
„Напред!” рог мощен призовава. ...

Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Охладняхме след дългата връзка, ...

Стоях тази нощ
на една скала край морето,
а луната с трепет светеше над мен...
Мислих аз за миналите дни...
за неизживяните мечти, ...

Пчелно жужене
слънчогледовата сцена
посипана с прашец от космоса - зачева
+ + +
Филтрирам с очи ...

Аз не искам много...
само да погледна в уморените ти очи,
да подържа твоята студена ръка,
да отпия от лицето ти сладка сълза
и да ми отделиш кътче, само за мен, в твоята душа!

Присвита в шлифера на своята ненужност,
следя, с очи, циклопите на светофара.
(Зеленото око ме гледа като чужда.)
Стоя пред тях - една нелепа, малка гара.
Стоя. Мълча. Вали. И трафикът от време, ...

Hope Leaves
(lyrics: Mikael Åkerfeldt)
In the corner beside my window
There hangs a lonely photograph
There is no reason ...

Вземам си болката.
Ти не я заслужаваш.
Тръгвам си - толкова.
И те освобождавам
от грешки и глупости. ...

IN THIS MOMENT
"Prayers"
Breathing in and breathing out
My head leaned back my hands are tied
I stand in here alone I scream, questions why ...

Погледни със сърцето си стиха
или тези рими - както искаш ги наричай,
сега си виж ръцете, стисни ги силно,
вътре е сърцето ми, да, знам, че малко е,
то просто не остана, от лъжи и една огромна рана. ...

„Тази вечер"
Ние отново сме тук.
Захвърли ограниченията, няма победители.
Когато утринното слънце започва да изгрява,
ние избледняваме бързо. ...

[Chorus]:
Ohh I've been travelin on this road too long
Just trying to find my way back home
The old me is dead and gone, dead and gone
Ohh I've been travelin on this road too long ...

Човек сам избира пътя, по който да тръгне... Вървях, минах през самотата, която ме убиваше, за да стана по-силна. Минах през тъгата и сълзите, за да ме направят истинска и неповторима. Минах покрай любовта, но тя не ми донесе нищо. От нея сърцето ми се изпразни, разгради се на хиляди власинки и сега ...

Lacuna Coil - When A Dead Man Walks
Paranoia
In which I think that I'm not confident
Blood into my hands, blood into my hands,
Blood in to my hands I can't deny ...

Една изстрадала душа
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...

Кокво ли ще почувстваш, ако приятел те предаде? Аз ще ви кажа, можете да се почувствате много, ама много гадно. Ще загубите вярата си в него, никога повече няма да му се доверите. Ако всеки един ваш приятел ви предава, то тогава ще останете сам на този свят. А всички знаем, че без приятели не може. ...

Не тъжи, приятелко!
Аз зная, всеки си избира
пътя, по който трябва да върви.
И всеки плод в ръцете си събира,
макар от някой много да боли! ...

Не сме създадени да страдаме,
ала болката не ни е враг,
а спътник неотменен -
единственият ни останал
дом и вечен бряг. ...

Господи (ако те има!)
дай ми разум - за да осъзная,
че тази любов е обречена -
от началото до края...
Дай ми сили да я изживея, ...

Кучешки лай,
залостени
метални огради,
пронизващ страх...
... някъде там, ...