Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?
Или съм се родила като хищник...? ...

Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...

Какъв прекрасен ден, когато ти се появи,
сърцата ни на всички стопли и с много щастие ни дари.
Така сияйно и красиво е твойто нежно личице
и със всеки поглед то у нас разкрива
как силно се обича желаното дете. ...

Какво е животът - нещо вълшебно!
Веднъж живее всеки човек.
Но по петите му дебне и нещо враждебно,
познато на всички ни от векове наред.
Човек се ражда, живее, умира... ...

П У Ш К И Н
Есе
През месец март Пушкин няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.
През този месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно лук ...

НОРМАЛЕН ЛИ Е ТОЗИ СВЯТ?
Умислен, днешният човек,
отнесен някъде лети.
Във двадесет и първи век
това нормално е, нали? ...

Поздрав, слънчево момиче,
дошло с южняка в пролетта,
с дъх на цъфнали кокичета
и свежа, цветна красота.
Усмихвай се на дните си пред тебе, ...

Сънуван спомен с ласки нежни
подклажда
тлеещи мечти,
възражда
някаква надежда, ...

Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...

Да си прост е божи дар,
в много случаи е цяр.
Колкото по-прост си, човече,
стигаш толкоз по-далече!
За едната част човешка, ...

дъх върбов плиснаха
в косите на деня
ветрените южни шепи
два ранни лъча слънчеви
по сънната земя ...

Дегустация
Дегустирам извезани малки следи
по бръчки, узрели за волност.
Като свежа роса пропълзяват сълзи,
прокрадва се тихо усещане ново… ...

Какво от теб остана във дома ми?
май връхна дреха - като прилеп сив,
на закачалката е кацнала и тъжно
чете най-новия ми стих.
И ароматът на цигара на балкона ...

Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...

Квартирите са празни.
Изгонени наематели
скандират безобразно,
че да ги върна е желателно.
Но техните багажи ...

Спестете ми всичко,
което харесвате вие,
искам само
улична лампа да ми свети
и под нея пейка - ...

пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя
а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта ...

На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас - ...

Ц В Е Т Я
Всеки изгрев е различен,
всеки е неповторим!
Ден със ден не си приличат,
нов, красив, незабравим. ...

Исках да съм само аз. Сама.
В твоя свят, изгарящ от желания.
Не е възможно. Зная, че греша,
а съвестта ми плаче от терзания.
Парцалена е куклата пред теб. ...

С вдигната глава вървя напред
и срещам се с нови приятели,
но не вярвам на всеки, както повярвах на теб,
вече знам, че между тях ще има предатели.
Мислиш, че без теб животът ми не струва. ...

Дълго ще започва пролетта.
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежат,
трудни и лениви като стършели...
Чак когато някоя липа ...

Животът е низ от контрастни моменти...
съдбата - зловеща ирония,
любов и омраза - постоянни фрагменти
и някак химерна хармония.
Тук всяко грозно престъпление ...

СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито. ...

Аз избързвам, ти забавяш,
птица съм, а ти си залив тих.
Аз си спомням, ти забравяш -
май сме на различни честоти...
Две прашинки от безкрая - ...

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!
Къде? ...

Откъснах теменужки,
нежни и красиви.
Обич те даряват,
нищо, че са сини.
Ухаят теменуги ...

Загуби си спокойствието някъде,
по пътя към желанието крайно...
Сънят изчезна там, на тиха пряка,
така далеч от рая...
Безсрамието стана искреност ...