Колкото и наранени да се чувствате от някого, не злорадствайте, ако станете свидетели на падението му. Просто го подминете. Проявете достойнство и си спестете изразите от сорта на "Така му се пада". Злорадството само би ви поставило на неговото ниво - този, който с лека ръка се е подиграл с чувстват ...
Има нещо неизбежно символично...
Огън и вода, и белег от жарава...
Има стъпки неизменно запечатали
вечерния залез или изгрев гален...
До прибоя тихо са полегнали, ...
Ах, времето!
Лети - с предвидимите стрелки
и непредвидима до нахалство мярка за приличие!
Не пита весело ли ни е, или пък боли,
затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме... ...
Спомни си, ти ми обеща,
закле се в нашата обща душа,
че нищо и никой няма да ни раздели!
Това е по-силно от двама ни дори.
И не можеш да му противостоиш, ...
перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Без сън... Пълнолунна нощта...
Евтина е луната, като монета...
В сърцето ми умря Пролетта,
задавена от душата на Поета... ...
Живеем в Онзи свят
Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира.
И Колкото, и Както - са сестри добри,
в които само времената си събираме.
Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма. ...
Вдъхновение. Муза. Желание да сътвориш нещо, да подредиш думите така, че да звучат красиво. Така, че да накарат читателя да се замисли, да се усмихне, да се разплаче. Най-добрият приятел на всички творци - вдъхновението. Замислих се, че много искам да напиша нещо, но няма какво да ме вдъхнови. Излиз ...
Години отминават неусетно,
а споменът все тъй остана в мене.
А бяхме двама, бяхме неразделни...
Душата ми е роб на свойто бреме.
Отиват си годините, а ние ...
Надеждата е слънчево утешение,
от горчивите дни спасение,
тя ни дарява с вълшебни крила,
без нея животът е мрак и тъга,
към нея с Икарова дързост летим, ...
Наведох глава и заплаках.
Плаках за теб...
Отчаяно като вълк виех и лазех без сила.
И се молех нещо в мен да спре, да си отида...
Молех Господ да ме прибере... ...
Докосни ме!
А после тръгни си щом толкоз много го искаш...
Аз виждам как забързано бързаш,
как бягаш с крачки на разбудил се часовников тиктак...(а нявга бе замрял...)
И виждам колко малка съм за теб- ...
Ако при мен си дошла от мечтите,
то защо си съпруга на друг?
И защо, и защо ти играят очите,
с мен ли смяташ да тръгнеш от тук.
Носиш си женската своя несгода, ...
Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко ...
Ако можех да бъда звезда,
за последно изгряла в небето,
бих достигнала твойта горда душа,
лъч от обич бих забила в сърцето.
Ако можех да бъда вълна, ...
Понякога искам да съм просто сама. Какво правиш тук? Остави ме, искам да съм сама, не разбра ли?! Защо продължаваш да го правиш, за да ме дразниш или...? Досега те търпях, но не мога вече така. Омръзна ми да стоиш при мен като пазач, закрилник, но най-точно си чист натрапник. Не съм те канила, какво ...
За най-невинния воайор
В Мая се влюбих на 12. Или може би на 13. Веднага след Жана.
С Жана любовта бе несподелена. Имаше трапчинки, когато се усмихваше до уши, и беше много добра на народна топка. Нито веднъж не успях да я уцеля, защото много пъргаво подскачаше на кльощавите си крака. Цици още не и ...