Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...
Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови... ...
Скитникът арменец 47
В предната глава споменах за Нели и Гошо, мои приятели с които се запознах през гурбетчийските години в Мароко. Разказах ви за нашето първо и последно съвместно пътуване от Рабат до София, за пропуснатата възможност да пия кафе в Барселона. Казах ви, че често им гостувахме в Каз ...
Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
Начетеността винаги се е смятала за добродетел, особено във времена с неясни перспективи, с хаотични лутания в една или друга посока, във времена на морално безразсъдство. Обикновено тогава хората, които обичат познанието и странят от невежеството, насочват погледа си към онези кладенци на житейскат ...
Уж всичко ми изглеждаше надеждно.
С компютъра отдавна съм на „ти“.
С години в него сбирах си надлежно
програми, снимки, файлове… Ала уви…
Модерна тема нищи се в последно време – ...
Ти виждал ли си ранната зора?
Лъчите слънчеви протягат се в небето.
Кристални капки в меката трева
и нежен вятър, как танцува над полето.
Не се повтаря тази красота. ...
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
Пространството обича да е пълно.
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
Втори монолог – новинарско-рекламен
- Добър вечер, драги зрители! Вие гледате новинарската емисия на народната телевизия, която се излъчва с подкрепата на магазините „Рона”. „Рон-н-н-на”-магазин за всеки ден и всеки корем...
В новините тази вечер: по света:бури, пожари, урагани, у нас-всичко е синьо ...
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака ...