Дъждовалеж капколюбовен нежнолей се
и целувково гушникопнежно гали.
Сърцелюбимата на щуроприказките смей се,
и креватоложни помисломераци в мене пали...
А тя щурченебрежно безчадърно ...

Милан бе строител. От малък работеше по строежите. Покрай дядо си бе усвоил някои тънкости на занаята, които му помогнаха много в работата. Вече бе майстор. Годините минаваха бързо. Понякога усещаше уора. Понеже обичаше работата си, тя не му се струваше тежка. Радваше се като дете, когато види нещо ...

СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...

Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад ...

Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...

с обувки остри носи се едва
нещо като мъж с коса в ръка
и тъмнината даже светла става
в тишина по-тиха от забрава
гледа без очи през всичко ...

В началото беснееш, че съученичките ти те пренебрегват, отнасят се с теб, като с недоразвит и си лягат с разни оръфляци и глупаци от горните класове. Към девствените момичета отношението също не е прекрасно, те са смотанячките на века и има едно състезаване между тях, коя ще се пробие по-рано. Това ...

***
Откровеността –
най-верният път; водещ
където трябва...
*** ...

Вечерта дойде с тихи стъпки. Покри с черните си коси светът наоколо. Птичките спряха да пеят своите тъжни песни. Гората притъмня. Там някъде, скрит в сенките обикаляше вълкът- повелител на нощта, господар на тъмнината. Той вървеше бавно, промъкваше се, дебнеше жертвите си. Прилеп летеше и раздираше ...

Твоят глас е така магнетизиращ,
действащ разливащо по вените,
като кофеин стимулиращ.
Ах, твоят глас, омагьосващо
вълшебен, така далечен ...

Тази вечер към звездите гледах...
за кой ли път по начин нов ги виждах аз!
Тогава се замислих как древните
четяха ги, пътуваха със тях.
Днес звездите не ни харесват... ...

НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...

Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой. ...

Бях много малка, когато пристъпих
през прага висок - светиня за мен,
когато от рафта прашните книги
покриха ме сякаш с нежен сатен.
Протягах ръце. С очи ги прегръщах, ...

Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите ...

Сега е малко по-късно, отколкото трябва
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...

Две сърца туптят в едно
бият с ритъм от любов запален
две тела се сляха в едно
и летят завихрени от танца лунен.
Мимолетни спомени така красиви ...

Снаряд свободен в нета скита,
глава наперил, с хъс снове.
Мерак безмерен и възхита
възбужда в дамски умове.
Снаряд - боец плацдарма клати, ...

Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...

Духнах двете догарящи свещи.
Джейн се беше настанила в спалнята на каютата, увита като египетска мумия в чаршафа.
Последвах я. Ръката ми остана извън завивката. Почувствах плахото докосване на дланта й, обхвана моята, преплетохме пръсти. Лежахме така безмълвни и немърдащи.
Шумът на почистващата техн ...

история с отнесен смисъл
в главата му гнездо си сви
и сам светът погледна слисан:
“кой тук таз дързост прояви!?”
така започна той на чисто ...

От тялото ти глас бездумен чувам -
Дантелата беззвучно ме зове...
Под нея искам да целувам, да целувам,
но трябва първо да се съблече...
Под нея са ръцете ми и галя ...

Той е алфа, все го гонят.
Рядкост в глутницата е.
Затова изяжда всяко
женско дразнещо го псе.
Недостижим е като сянка, ...

Този ден е онова,
от което се нуждая.
От зори до здрач
мога да играя.
На моряк и капитан. ...

От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...

Радвам се за всички мои несбъднати желания.
Не са били за мене.
За всички неосъществени планове,
които след време ми се виждат глупави
и егоистични, и си викам; ...

Когото се събудя сутрин, преди да поздравя слънцето, прегръщам и целувам детето в мен и му обещавам:
– Днес ще дишаш свободно, миличко, ще се радваш на птичия хор сред простора, ще се забавляваш безгрижно цял ден. Никой нищо не иска от теб. Да, няма да те насилвам. Обещавам!
Изведнъж с настойчив тон ...

Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на прияте ...

Радост и наслада
От Слънцето радостта произтича, от света външен-природен-предметен разнообразен.
На мисълта разходките, книжните описания радост пораждат.
Изречение едно прочел си, квант радост, оживление в теб настъпва.
Погледът човешки слънце е - гледаш, мислиш, връзваш. ...

Къде ската се, бе, Жабок?
Без теб изпадам във амок.
Твоите коментари чакам.
Ракия след ракия хакам.
Не знам в коя река ти крякаш. ...

4.
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...

Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед?
Ангел Каралийчев, „Най-скъпото“
Посвикнах с тишината
над тревния килим.
Не ми е непозната – ...

Хей, спиш ли?
Искам да ти кажа нещо.
Красива си.
И нежна.
Точно като цвете. ...

Повече от седемдесет години бе извървял старият художник Калин Илиев. През своя път бе рисувал пейзажи и графика. Портрети. Натюрморт. Бе се отдал изцяло на рисуването. Така бе изградил свой свят. В него се чувстваше добре. Сякаш не виждаше какво се случва навън. Намираше муза във всичко, което го з ...

Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е усп ...

Тази сутрин много рано
стана от леглото Яна.
Бе решила сам самичка
тази малка ученичка
кекс да прави – изненада ...

Заведох себе си на тихо място...
където отдавна не съм бил!?
Постоях, ослушвах се, но нищо
не почуствах аз... Защо ли?
Нима и тишината ме напусна! ...