Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
Зетят ще кара тъста до поликлиниката. Оня се качка и казва: „Бе, да ме караш направо на гробищата…“
Зетят наум: „Ти не ми давай идеи, че току ги харесам…
хххх
Тъщата звъни в два часа посреднощ: „Пепо, спиш ли?“ – „Вече не…“ – „Имате ли ток?“ – „По туй време защо ми е?“ – „Исках да видя дали има няко ...
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...
Джейн отключи ''Виктория'', смело тръгна към командната, последвах я. Сложихме слушалки, микрофони
- Ще се обличаме в движение Пит - прозвуча в ухото ми
- Да Джейн
Двигателят на яхтата вече работеше
- Пит, да приберем трапа,... отвържи въжетата от кея ...
Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
Ордата се появи горе на хълма привечер. Тъкмо селяните се бяха прибрали от полето, жените приготвяха вечерята и храната за другия ден, мъжете сечаха дърва, прекопаваха лехите в двора, разчистваха боклуци, а децата хранеха стоката, когато екнаха тъпани и зурни.
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
И двамата бяхме прекрачили късната есен на живота. Събра ни съдбата. Беше есен и кленовете бяха обагрени с кървавите си листа. Идваше зима и ние търсехме топлина. Намерихме я в кафето на площада, на чашка чай и кроасан. Топлина имаше и в очите ни, до вчера непознати. Шофирах загледан в пътя. Около н ...
Перифери - Жрица
Текст: Спенсър Сотело, Джейк Боуен, Матю Халпърн, Марк Хюлет Холкомб, Миша "Бълб" Мансур, Адам Ноли Гетгууд
Превод
Сянка между тези четири стени,
да ... това е моето лице, ...
Сонет /Не се пилей, красавице.../ – Александър Сумароков
🇷🇺
Първи вариант
Не се пилей, красавице, тъй безучастно,
обичай – без любов е всичко суета,
и не хаби чаровната си красота,
да се не каеш, че живяла си нещастно. ...
Честта да кажа „Хайде!”беше моя.
Естествено, Админът каза: „Да!”
След туй започна бурна подготовка,
Та да ни тръгне всичко по вода.
И връщах се наум към прежни срещи: ...
Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание ...
Навън звъни невинно песнопоят
на птиците, израснали в тъга.
Часът е ранен, но все още не е моят.
Мъглата се разнася с утринта.
Пералнята премята одеяло, ...
Слънчева зора
Горе в планината, със своята омайност, красота...
Високо в небесата, над полята и гората грее тя,
Като отражение в очите детски - слънчева и приказна зора!
Рее се сред висините, огрява всяка жива твар и птица, ...
Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...
Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея! ...
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в ...
Стрък комунига и цвят от татул,
плод от напръстник и кървав божур,
пулсът забързан на юнската нощ
сила дарява със шеметна мощ.
Танцът на лятото в час откровен ...
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
Вървя по дългия път и хиляди хоризонти в мен се разминават. Вървя без сюжет. Без граници. И съхранявам в дланите историята. Вървя без да знам накъде. Без път. Без посока. Вървя, просто защото мога да го правя добре. Вървя, за да знам, че мога.
Вървя до теб...
Разхождам се из пукнатините. Извивките н ...