3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...

Бродя по интернета. Някаква европейка разказва за живота си в Китай. Била в „среден китайски град – някъде между 12 и 15 милиона…“
Става ми криво. България не е дори половината от „среден китайски град“…
хххх
Някаква министърка. Доктор я обявяват. Поглеждам за справка. Защо я докторосват? У нашенско ...

Мнозина ще ми кажат, че съм глупав,
с години щом търпя една жена.
С която - непрестанно се набутвам,
с различни, много скъпички неща:
За шест години… аз я обзаведох ...

5.
Останалото бе съвсем рутинна работа. На местопрестъплението имаше достатъчно доказателства, просто досега нямаше съвпадение...
Знаейки вече кого издирват, не беше трудно да открият лицето й на старите записи, а когато й щракнаха белезниците пръстовите отпечатъци се оказаха достатъчни за доживотна ...

Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...

Жената и мотора
Красива жена скрила очите зад очила,
жена с кожено яке възседна мотора.
Те сякаш сега са едно, машина и жена
и сякаш горивото му го има и в кръвта. ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...

Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...

Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...

Видях те.
Ти беше тайнствения мъж в който докосна сърцето ми - нарекох те романс на изкуството.
Ти не бе видение, а истински.
Беше галантен, мил и внимателен към мен .
Хармонията ни бе да запазим сърцата си за нас двамата. ...

Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...

Къде е българския лъв,
на знамето ни във чужбина,
или превърна се във стръв,
за европейската градина.
Със него гонихме душмани, ...

В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял, ...

Чаша бяло вино... самота,
телевизията филм повтаря.
Светлина, потънала във мрак...
спомени навява. Любов.
Тишина, поетът молива подостря! ...

БНТ има ново "гениално" попадение!
Доживяхме на украински език новини!
Вие не сте достойни дори за презрение!
Как не ви хрумна и да ги води оня с кокаина!?
Браво, господа продажни властници! ...

Лято е. Комарите бръмчат.
Народът е пъпчасал от жилата.
Туризъм ли ? Къде ти в този град?...
Комарен химн разкъсва тишината.
Молитвите са все за ветрове, ...

Животът е прекрасен
с образът ти ясен,
но времето тече в галоп,
ще мога ли да хвана
онзи така жадуван миг? ...

Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом – ...

СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...

Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм, ...

Това е песен
за една любов
и за двама поостарели.
За техните чувства,
доста позакъснели. ...

Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...

Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг... ...

Стар тухлен зид, потънал в зеления,
под натиска на времето - кротува!
Той къта тайни в себе си - от тия,
които хората с въздишка чуват!
Цветя, целувки, свиждания древни, ...

Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...

В маковете на полето
с трепета си все червен
споменът за теб изплува -
юнски, жаден и зелен.
Умореното момиче, ...

Поетът с мистрия
Той отдавна пише, реди своите слова,
за хората поета раздава се от сърце и душа.
А в живота той е един човек обикновен,
със свойте радости и болки, но съкровен. ...

Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...

Четейки наградени стихове,
спечелили даже първи места,
се запитах: Има ли смисъл
от смисъл в поезията сега?
Щом може да пишеш и така... ...

Ех, животе!!!
Да беше песен ,да те изпея,
музика, да те изсвиря или
стих, да те изрецитирам.
Но ти си необятен, всеобхващащ всепоглъщаш и всестранен. ...

Светът превърна се в бунтовник клет,
светът на съвест каузата изгуби.
Без жал от днес - настръхнал и проклет
сили губи в сметки ежедневно - груби...
Светът достойнството с неверие смени, ...