И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...

Сряда
Животът е кавър на някогашна истинска версия,
потъвам в инверсия.
Песните и те кавъри на живата музика,
огласяща някога душата, ...

Съблякъл ризницата си на воин,
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...

Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...

Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...

От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...

Обратно по стълбичката в командната стая, така де, как да я нарека, командна каюта, звучи по-морско. Тя хвърли едно око на уредите и продължи.
- Можем да се разходим навън. Това са леерите, т.е. парапетните ограждения по палубата и надстройката, това са 15-метрови въжета със закопчалки, ако има бурн ...

***
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...

Не искам да губя любовта ти,
а също не мога, не мога.
Пламъчетата в очите да гаснат,
без топлина да е твоят огън.
Не искам да си представям, ...

Отново да вървя, с попътен вятър,
със струните в гърди,
със звънливия повей,
който ден и нощ кънти.
И спомените да избледнеят ...

Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...

(не)случилите
се в живота близости
туптят ли - туптят

Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...

Bush won the war, and it was great.
I pulled out troops on later date.
Don't worry, Afghans,
enjoy Talibans -
new masters of country and fate.

На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...

Съборетини.
Камъни, мъхове, лишеи
по път за никъде.
Село – разграбено.
Жаден /за слава ли?/ ...

Естествено, сред тази гмеж
иде ми да кажа ,,Беж!".
Но, нали съм темерут,
а за други-пълен шут
все си точа още щика, ...

Бяха изминали два дни откакто Грен се беше събудил след нощта, в която бе изпил отварата и отново бе срещнал Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Двата дни бяха преминали неусетно в компанията на грижовната Тамид ...

АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът. ...

Напиши за нея "Четири сезона",
с пролет в бяло и лято босоного.
Нестинарка-есен, като птица волна,
в зимен мраз издигни я на високо.
Напиши за нея "Нощна серенада" ...

Ръцете ти са две пера,
а устните, милувка вятърна.
Гласът ти глас е на страстта,
а ти си толкова старателна,
когато ме желаеш, а това ...

Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...

Сега никой няма да знае
и ще се чудят коя ли е Музата?
Нима е станало някак случайно
или си плод на мойта илюзия?
И ще се шири твоята необятност ...

Дори и Сам да не го убиеше, това нямаше да остане без последствия. Някои откачаха, други изпадаха в толкова дълбок ступор, че спираха да общуват с околните и дори да се хранят. Трети започваха да чуват и виждат неща, които наистина не съществуваха. Никой не можеше да загуби парче от душата си и да о ...

Прецакани са отвсякъде. Докато важничеха как без тях не може да се направи крачка в българската политика и точеха лиги за милиардите на ЕС, които трагично им се разминаха в четворната коалиция, те пропуснаха златния си шанс. А той бе да се напъхат в хеликоптера на бате Бойко, заедно с Карадайъ и със ...

Най-после дългоочакваният миг настъпи. България има редовно правителство. Правителство - антикомунистическо и антипрезидентско. Защото комунистите и президентът почти загробиха майка България. Но не успяха докрай и тя ще възкръсне. Убеден съм, че сега перките на президента и на комунягите ще бъдат с ...

Цар далеч и Бог високо
можеш да се извисиш високо
някой е спрял точно теб нарочно
Силни, могъщи, криле
увяхват мъчително бавно ...

Не остана време да се полюбувам на красивото ранно утро.
- Пит, ела горе при мен - прозвуча в слушалката на ухото ми
Ей, тая даже и не отрони''ако обичаш'', хайде няма време за остроумничене моряко, няма време за излишни любезности, няма време за нежности. Море е това.
- Джейн...
- Момент само да по ...

След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...

Пожар да бях, щях да прегоря...
Порой да бях, щях да се размия.
Пустиня зее във сърце ми,
сълзи оазиси създават.
Не ми се иска вече да воювам, ...

Сядам в ресторант на име "Бракониерски спомени" - да, има такъв, намира се в Провадия. Викам си, ще хапна, ще се наслушам на интересни истории, ще видя истински бракониери - вечерта обещава да е супер вълнуваща и запомняща се!
Мисля да поръчам пица (бракониер без пица е като ловджийска история без п ...

Успяхме ли да измамим живота?
Дали ни повярва, че така се живее?
Питам се често, защото
да лъжем себе си, добре го умеем!
Дали ни чува мислите ...

Преди да ни прокуди времето
в космическото си забвение,
аз искам да ти кажа непременно,
че ти прощавам всички провинения.
Дори и тези, премълчаните ...