ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...

След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...

Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...

Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...

Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...

Пиша ви това писмо, за да ви благодаря за това което направихте за мен. Всеки път, когато сме заедно, много се радвам, че съм до вас. Винаги след всяка наша среща очаквам следващата. Всеки път когато съм със вас много съм щастлива, радвам се, че съм част от вас. Никога няма да забравя всеки един мом ...

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...

Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...

Разположение
Мястото на нещата в пространството
е тяхното разположение.
Разположението различно на нещата - изток, запад, север, юг.
Стая, местност, дърво, домове, постройки. ...

Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...

Сънувам, странен сън, че летя. Под мен е мрачната есенно-зимна картина на селце с няколко къщи. Както си кръжа, кацам на един стар орех, защото чувам страшна врява в кокошарника. До него двама мъже са наклали огън и дими казан с вряла вода.
Заслушвам се, за да разбера, защо е данданията сред птиците ...

КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...

Времето ми без теб е сякаш загубено!
Липсва ми настроението щастливо и хубаво!
Твоята нежна усмивка, ръката,
която сякаш ми гали душата!...
Търся те, когато очите отворя... ...

Грен видя как помощникът му предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха ...

Глава двадесет и седма – за тежкия път към дома
Та взехме ние парата и отидохме да ливнем по едно малко при Ванката. Там, разбира се, си е полупразно. Обаче, беше дошъл комшията Сашко. Артистчето, бе! Дето предната седмица го гледахме в „Отело”. Ама слаб артист! Толкова се мъчи да удуши тая Дездемон ...

Глава двадесет и шеста – за деноминацията и минавките
Добре си бяхме преди да ни деноминират. Дотогава властите ни нямаха и за 5 стотинки, а сега... и с компютър не мога го изчисли. Но с всичко се свиква. Отначало е терсене. Но, както казват професионалните професионалисти и професионалистки – иконо ...

Аз зная кратка приказка със рими,
за Ежко Бежко, Зайо и Мецан!
Защо до днес и тримата - с години
не се обичат с хитрия Лисан!
Веднъж след дълъг поход из гората ...

Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...

СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...

Ти, макар и възхитителна,
си за мене приблизителна.
Не, че хлопа ми дъската
или съм сменил резбата.
Всеки мъж би подивял ...

Във думите ми смисъл не търси,
защото те са само чувства!
Светът роден е от мечти
и претворен е във изкуства.
Във думите ми смисъл не търси, ...

Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...

Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.
Черното, добре познато, ...

Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря ...

Когато вечер ти излизаш
и няма никой у дома,
когато слагаш бяла риза
и литваш в бездната- тъма,
недей забравя светлината, ...

Спиридон беше роден през шейсетте години на Соца, беше буден, но тих като църковна мишка, умееше да разсъждава и да не вярва на туй що му кажат. Но неусетно годините минаваха и каките много го слушкаха, галеха, защото умееше с думи красиви да омайва тъмните друми. А той не искаше да вярва във Соца н ...

Чувствам и чувствам с теб
и все по-близо съм до теб,
и те приближавам отново,
и отново и отново
и с течение на времето… ...

Аз може и да съм тотално сбъркана,
но някакси не ми се остарява.
Да, да, разбирам че звучи изтъркано.
Човек живее както заслужава.
Не мога да избягам от годините, ...

Хайдеее, събарят Паметника, не точно събарят ами демонтират за реставрация.
Та да попитам...
Ами ние дето имаме снимки около него, когато ни приемаха за чавдарчета, пионери, комсомолци,...да ги скъсаме и изгорим ли, или
да ги представим някъде и се пишем репресирани, че са ни снимали зорноволно, а.. ...

Подочух, че някакъв паметник на съветската армия щели да събарят. Чета тук някакви произведения, възпяващи това "гениално" решение. Може да звучи странно, но дори реших да пусна един-два коментара под едно от тия произведения. И, о чудо! Коментарите ми бяха безследно изчезнали. А уж нямаше обиди нас ...

Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...

Има ли усещане смъртта,
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...

Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...

Роди ни се, красива Изабел,
с име благородно на богиня.
Сама избра тринайсетия ден
от месеца декември. Да те има.
Усмихна се щастливо на света, ...