В сърцето дълбоко нещо тежи,
огънят вътре се нажежи
в мисли потъвам за живота,
да го живея сама ли ми е съдбата.
Трябваше ли през всичко да мина, ...

Познавам цветовете
и нюансите им
като светлина на живота.
Но сънувам в черно-бяло
като сянката, ...

Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне. ...

Животът ниже броеница от цветни камъчета ред по ред,
и ден след ден
не ги подбира - големи, малки, кръгли, пъстри,
груби, остри,
чисти, мръсни, всякакви и колкото си щеш. ...

Всички искат да бъдат чути. Искат да изкажат позицията си, която е толкова стара, че чак е посивяла. Толкова отчаяно викат всяка една дума и обясняват, преобясняват, повтарят и преповтарят своята мисъл, че вече са я забравили. Забравили са момента, в който са я измислили и открили - забравили са мом ...

Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...

Запали лулата си светофарът,
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.
Миг спокойствие за тях в късна доба, ...

Това бе любов от пръв поглед.
Винаги ще помня нашата първата целувка.
Светът до теб получи нови багри, а в този свят твоята прегръдка е всичко, което ми трябва.
Ти бе първият човек, на когото се обаждах и пишех и с когото мога да разговарям с часове.
С тебе винаги избирах усмивката, а колкото до наш ...

Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш- ...

Облаци над мен летят,
тъмни бури ме преследват,
гръмотевици блестят,
силни ветрове ме следват.
Просто ти ме прегърни ...

Консуматизъм е употреба на непотребно и злоупотребно.

Нямам сили, никакви и то,
в камъни, сърцето си да крия.
Тръни да кося вместо сено,
от лъжи, очите си да трия.
Нямам сили вече за борба ...

Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...

Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...

Силвана Стремиц - Чувствителните хора
Чувствителните хора
имат винаги разрошено сърце,
душата наопаки,
широко отворени очи, ...

Нарисувай любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с ...

Дали лъжата,дава облекчение...
на тези дават и живот,или просто
е прелюдия на по дълбок предлог.
А истината,тя какво е!?
Ръка подадена от Бог... ...

В очите ми да можеше да видиш болката,крепя се вече на последната клонка
от дървото наше на любовта капят вече неговите листа.
От очите ми отронват се последните сълзи,да те обичам колко много ме боли.
Само спомени ли ще светят,те за тебе винаги ще ме подсетят.
Спомени за нежни устни,за две длани и ...

Прехапвам устни при мисълта за теб и твоите две ръце
Усещам пръстите ти още по тялото си,как нежно ме докосваш и как с поглед ме събличаш .
Устните ми чакат да ги вкусиш ,да вплетеш палаво език в тях и да усещам как ръцете ти ме опипват навсъкъдe,да започна да губя контрол над себе си и страстта да ...

Остани сама
Остани сама... ти си силна жена
бъди наясно какво искаш и какво можеш да дадеш,недей и чуждото щастие да крадеш.
Не се впускай в авантюри ,знам че има купища сладури.
Изчакай го eдин ден ще дойде и с любовна стрела ще те прободе. ...

Ни отгоре, ни отдолу
съд не иде по реката --
само вятърът подмята
тука чайки и вълни.
Само голите тополи ...

Седнал на кресло в мрачината,
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката ...

Морско утро, замечтано
чака ме да се събудя,
нищо, че е много рано,
ставам, не море, а чудо,
взорът ми го съзерцава, ...

Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...

В един почти забравен град на име Староврем, се намирал един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали з ...

Мисли тук и там хвърчат.
Хора нереални приказки разменят.
Кой в кого се блъска.
Кой с кого в спор влиза.
Мисли срещам, подминавам, ...

Аз съм птицата, която лети високо
без теб.
Познах сълзи на истинско щастие.
В минало време…
Познах радостта ...

На учителя с любов
Мир, обич и възторг
Посвещавам аз това
За обичта, грижата и мъдростта
Усмивката и подадената ръка ...

Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...

БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...

Най-хубавите ми години,
годините със теб,
са като скъпо ,френско вино
Шато Лафет или Сотерн.
За тях се казва: дар от Бога, ...

Краят на Путин се вижда от всеки.
В Хага го чака дългичък срок.
А може би близък другар или лекар
ще му налее стакан Новичок.
С края на Путин светът ще празнува. ...

Тъй, както си живеем мъдро,
под благия поглед на Европа,
решихме да си построим пилон,
във сърцето на Родопа.
Да издигнем трикольора, ...

Не искам половинки аз от нищо
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...

Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...