Трака влака, трака влака.
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...

Припомнени стълбове .
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът ...

Отдавна още в памтивека,
човекът гледал към простора
и мислел си е той, човекът,
и убеден бил – там не е за хора.
И тъй минавали години, ...

На дъното на призрачната стая
се разгоря утаечно съмнение.
Гори ме път – самотен до нехаене,
и скри – внезапно търсено - знамение.
Един безлик портрет, опръскан с вино, ...

Млада мома стрямалийка,
стрямалийка, още ,,тракийка",
поканила си комшийка,
комшийка мухабетчийка,
ведно да пият ракийка, ...

Това не е необходима за четене част от историята. Няма да изпуснете някоя сюжетна линия, ако такива неща не са по ваш вкус. Двамата просто искаха да се обичат :)
Ръката му потрепна нетърпеливо върху края на ризата, но Сам си наложи да не бърза, дори и всичко в него крещеше да я разкъса. Вместо това ...

Откакто се влоши зрението ми, жената често ме хваща, че съм я объркал с някоя…
хххх
Отбивам се при приятел. Нарязва суха мръвка, вади и вино, и бира – сезонът още неопределен.
Приказваме си.
Пристига жена му. Още я поздравявам – а тя размества приборите, слага чинията малко встрани /на два сантима?! ...

Впаде ще сонце в трави неминуче
До тих хмарин, що осторонь лежать,
Щоб між мотків, що вкриють, ніби кручі,
Замерзнути й в молитві замовчать.
Тоді скажу йому слова останні ...

ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...

1 Интервю с вожд на африканско племе.
Журналистът пита:
- И все пак освен всичко отрицателно за вас, няма ли и нещо положително след идването на европейците?...
- Има, има, я, я, вундеба - мого помогна за готвене те...
- Обяснете по-подромно, това ще е много интересно за зрителите... ...

Сега си в „онази“ възраст прекрасна,
трябва просто да живееш без грижи.
Децата са вече големи, пораснали,
усмивки и слънце в живота ти нижат.
Сега си мъж! До болка! Най-истински! ...

Часовете се променят,
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва ...

Светлина гали ми душата -
ти си нежна като коприна,
ти чудесна си като цветята,
що цъфтят в китна градина!
Стопли ме нявга пролетта, ...

Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...

Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...

да се зазѝда -
Бог решѝ(л) - към „мъртвите
езици“ входът

Ако залитна,
ако стъпя накриво,
ако случайно тръгна да падам,
ръката ти бързо ме стига
и уверено ти ме изправяш. ...

Прошката
Хвалят се хора някои, че да прощават могат.
Да не им се вярва спокойно може.
Те са опиянени от нещо друго сега.
И им се струва, че врагове нямат. ...

Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...

Тръгвам си. Връщам се.
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...

ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...

Edited by YouCut:https://youcutapp.page.link/BestEditor

СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...

Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...

Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...

Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...

Дойде в живота ми,
и го промени.
Глупава бях,
че повярвах аз.
Дойде и напусна, ...

Ей го – опнат примерно по гръб, кръстосал ръце, като никога вглъбен и мълчалив…
Беше й омръзнало да го слуша. Всеки ден, всеки час – не млъкваше.
Не, не дрънкаше глупости – тях тя си осигуряваше от колежките в службата и приятелките в кафенето. А винаги като черешка на тортата цъфваха изказванията н ...

Скъпи приятели, поради обективни и субективни причини, няколко месеца нямах възможноста да публикувам продължението на романа. Поради настояването на нашата приятелка Светлана - Лина, мобилизирах се, събрах сили и днес ви предлагам продължението на моето писание. Моля, да ме извините за забавянето, ...

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи - ...

Във тъмна нощ, след споделена
любов не заспиваш... мисли поглъщат
живота заспал. Верую... надежда или
просто кинжал - Мисли, развои.
Героят е измислен, провал. ...