Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...

И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...

Детство на дните пъстри,
към теб аз се завръщам,
спомням си весели игри,
с щури приятели добри!
Ето, сега пред мен изпъква ...

Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...

Клеча си сама, подпирам дувара
кирпича предава са, веч са руши.
Козата дори си мълчи и тя страда,
как години натрупа и на ней и тежи.
Красиво у село е, цъфтят си цветята, ...

В душата ми отеква, като камбанен
звън твоят глас, така разтърсващо
дълбок и единствен. Като Зорницата
на небето и мечтанията на една жена.
Камбана извисяваща се, отекваща ...

След малко всеки, ужаса надскочил,
седеше гръб до другия облегнал.
Вълните в близост все така клокочеха,
страхът у тях бе възела затегнал.
Морето чак почувства се виновно, ...

Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...

Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта ...

Пак гръмнали едни складове с оръжие и боеприпаси…
Както гърмяха погребите край София, както гърмяха други складове…
И всичко завършваше щастливо – обречените отлитаха в Рая като невинни жертви, оръжията и обеприпасите заминаваха по надлежния път, парите за тях кацаха в нечии сметки.
Както ще стане и ...

Според някои – омраза и страх от българите, проявявани от чужденци.
По-лошото е, че реално това е съчетание от омраза и страх, смесени с високо самочувствие и дълбока ненавист към самия себе си, отправени към народа ни.
Казано директно – реално усещащи нищожеството си хорица приписват всички свои по ...

За лятото си имаше причина –
мушица – среброкрила еднодневка,
която в маранята ще затрепка,
ще пожужи, преди да си замине,
безгрижната усмивка на жасмина, ...

Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...

Тъжна е съдбата на човека днес,
вярвам, че по-добри дни го чакат!
Вярвам аз в бъдещия ни прогрес -
че един ден ще се разсее мракът!
Хората трийсет години живели, ...

ЕГО
Умовете крещят "Говори ми!"
Сърцата крещят "Прегърни ме!"
А очите са празни на сила...
И ръцете са вързани клони. ...

ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ В МОЯТА ПАЛАТКА!
... живее ми се нейде на палатка – щастлив да се събуждам призори,
на островче в Егея, на Камчатка, или – вдън Тилилейските гори! –
далеч от моя гнусен телевизор, подгизнал от фалшиви новини,
че – видите ли, Раят е наблизо, и там ще стигнем след броени дни, ...

Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува. ...

ЧУВАМ ТЕ, ПОСЛЕСЛОВ: А КАКВО НАПРАВИ АНА СЛЕД ТОВА....
Ана едва се довлече до колата и сериозно се замисли дали ще може да се прибере до града. Според нейната логика, щом като вече беше се озовала , за втори път, на пътеката във времето от преди хиляда години , трябваше да настъпят промени. Най-мал- ...

Всички ме упрекват,
че шефът все е ,,вънка".
Безкрайно ми намекват:
,,Пич, пак си във издънка!
Ти що народ нахвали, ...

Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...

Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...

Кой, ако ли не поет,
с думички така ще те омае,
че дори за девственост обет
ще забравиш, щом той те желае...
Правилно ли думам, или да?... ...

ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера, ...

Времето
Времето е капитала на живота.
То е енергия - то е пари, но повече от пари буквално.
Енергия на живота.
Предметите енергия съдържат също. ...

Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад… Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия Джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака ...

Сам успя да открие Сянка.
Отне му повече време, отколкото му се искаше, защото предпочиташе да приключи с вещицата възможно най-скоро, но също така се случи и по-скоро, отколкото се бе надявал.
Не искаше да го прави. И преди не му беше допадало съвсем, но тогава не се замисляше особено. Сега обаче г ...

О, Беатриче –
ти си мойто райско птиче!
Без тебе аз линея
и не мога да живея!
О, Беатриче – ...

Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното, ...

Човешкият живот бил ценен. Ха-ха. Само едно силно егоцентрично същество би могло да сътвори подобен "бисер" за собствения си биологичен вид. Значи, животът на всички други същества - четирикраки, летящи, пълзящи, плуващи и т.н., не струва и пукната пара, но, видите ли, животецът на двукракия негодни ...

КОГАТО МИНЕ ПОКРАЙ ВАС ПОЕТ
От дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба, ...

Малки човечета
в цветни колички
цветни усмивки
рисуват за нас.
А във очите им ...

Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...

Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...

Майка ми ми подари
За рождения ден
Четки и албум, бои
Необикновен!
Седя и си мисля, но ...

Зетят ще кара тъста до поликлиниката. Оня се качка и казва: „Бе, да ме караш направо на гробищата…“
Зетят наум: „Ти не ми давай идеи, че току ги харесам…
хххх
Тъщата звъни в два часа посреднощ: „Пепо, спиш ли?“ – „Вече не…“ – „Имате ли ток?“ – „По туй време защо ми е?“ – „Исках да видя дали има няко ...