Една реклама ни пита -
шпекът или свободата!
Дилемата ни е разкрита -
духовното или храната!
Не само с хляб се живее, ...

- Я да си сменим местата, че много духа и ще простина…
хххх
- Не бъди егоист! Ще изям крема и ти спокойно ще довършиш тортата…
хххх
- Тоя месец няма да давам на дъщерята пари за продукти. Тя има, а на мен ми трябват – ще събера достатъчно, та внукът да види колко съм щедър… ...

Не искам да гледам,
а искам да видя
зад думите твои,
какво ли стои?
И в шеметен танц ...

ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...

Животът ми е пълен с изненади
откакто може би съм се родил.
Живея по паланки и площади,
а после си припомням:
кой съм бил? ...

Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата! ...

Дойде онази със косата,
от входа викна:,,Идваш с мен!",
но аз показах си рогата:
,,Айм сори, хич не съм ти фен!"
Тя зафуча, по-грозна стана, ...

От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...

Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...

Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна ...

Към небето и звездите
гледаше със обич Юри.
Там летеше със мечтите
сред планети, все сладури.
Някои, от шоколад, ...

Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.
Последен въпрос лъщи в любознате ...

А всъщност Пепеляшка пожела си
свободна вечер, нови дрехи, бал.
Какъв ти принц? Тя още е с ума си,
но явно някой грешно е разбрал.

Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...

Къде се губиш, принце?
Чакам те отдавна...
Жаби целувах даже!
И дори това
не можа ...

КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...

Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал ...

Откъс от сценарий.
Борис крачеше триумфално към офиса си. Все едно току-що беше станал световен шампион след дълъг боксов мач в тежка категория и още чуваше виковете на агитката в главата си. А всъщност всички гласове бяха все негови. Толкова беше горд след поредното си спечелено дело, което му отне ...

ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...

Проявих в момент на слабост
към жена ми, интерес.
Тя пък - мигом ме награби
под юрганчето нощес!
Мен пък - много ми хареса! ...

В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...

РАЗПОКЪСАНИ ЧЕРНОВИ
Когато съкровената молитва
към моите покойници чета,
притихнала, душата ми политва
нагоре, дето татко ми изтля, ...

ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...

Да си говорим за любов,
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце, ...

Болничната стая е като обратната страна на зара.Като вътрешната му кухина - студена, бяла празнота, маркирана с точки, сякаш е простреляна мишена.И ти, свит в ъгъла, чакаш онзи неиграчът , а Този , който е измислил играта да заметне с ръка. Подухва в дланта си за късмет.Да, да, Той обича да вдъхва ж ...

Прегръщай ме, защото е студено.
Дали започва ледников период?
Сърцето до снежинка е смалено,
но още тупка, сети ли любов.
Целувай ме, защото пак е зима, ...

Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...

прасе в мигача -
усеща нова болка
старата кола

Изгубен съм в омраза и безумие
Безумие във всичко свято и във вярата
А вярата ми е огромна, но не и безгранична
Защото безграничието граничи с беззаконието, а беззаконието в България е повсеместно!!!
Как да живея, как да вярвам във техните измислени от самите тях правила, които обслужват само технит ...

Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...

Когато свърши времето ще ме очакваш -
самотна странница на вечен кръстопът.
Ще дойда там след вятър тих повяващ
от коридора тайнствен - връзката с Отвъд.
Ще ме усетиш - призрак бял в астрала, ...

В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...